Тя си взе още един фъстък и го счупи на две. Ръката на Тиг лежеше на масата. Ноктите му бяха изгризани, а върху кокалчетата му имаше избледнели затворнически татуировки: „Любов и омраза“. Определено не бяха „Мама и татко“.
— Тиг — каза тя след кратко мълчание, — помниш ли времето, когато вземаше наркотици?
— Бих ли могъл да забравя?
— Чувствал ли си някога… — Тя прокара пръсти по лицето си, като се опитваше да намери подходящите думи. — Чувствал ли си цяла вселена да се отваря… ето тук, в главата ти?
Той се засмя леко.
— Цяла вселена? О, да. Чувстваш, че има нови светове, до които няма как да се стигне по друг начин. По-късно обаче, когато нещата се обърнат, а те винаги се обръщат, вселената се отваря, но само когато не си взел наркотик. Този път вселената е пълна с болка и единственото спасение е още хероин.
— А в началото мислил ли си дали е възможно… да се свържеш? Да направиш връзка с мъртвите?
— О, моля ти се, Флий. Виждаш умрели, така ли? Я престани. Има хиляди сомнамбули, бели вещици и гурута, които се тъпчат с хероин и си мислят, че имат пророчески способности. Мислят се за ясновидци. Знам ги аз тях. Убедени са, че могат да говорят с мъртвите, само защото си инжектират разни лайна във вените.
„Да говорят с мъртвите — помисли си Флий и си представи майка си в гората. — Да говорят с мъртвите.“
— Ако ме питаш дали можеш да проникнеш по-дълбоко в нещата, които са ти познати — продължи Тиг, — нещата, които си забравила или които дори не знаеш, че знаеш, това да. Разбира се. Но не можеш да научиш нищо ново.
Флий разтърка ръцете си и се опита да избегне погледа на Тиг.
— Намерих гъби в кабинета на баща ми. Взех от тях.
Тиг се вторачи в нея и промърмори:
— Точно ти! Точно ти! — Татуираните му пръсти започнаха да барабанят по масата. Любов. Омраза. Любов. Омраза. — Тъпа патка такава.
Тя се втренчи в странното му лице, в окото, което гледаше накриво, в носа, понесъл явно доста удари. Проблемът очевидно се състоеше в следното — тя искаше да използва наркотици, за да проникне по-дълбоко в съзнанието си и да намери отговорите, които й убягваха. Тя щеше да го направи, за да чуе гласовете. При Тиг беше точно обратното. Той се бе отдал на наркотиците, за да заглуши гласовете и да потуши гнева си. В това се състоеше противоречието. Въпреки че беше експерт в тази област, той никога нямаше да разбере мотивите й.
Тиг вдигна рамене.
— Е, направила си го. Случило се е — каза той и се отпусна в стола си. — Какво те тревожи тогава?
— Видях майка си. Опитваше се да ми каже нещо. — Флий се облегна на стола, приглади косата си назад и се загледа в тавана. — Не можах да я разбера, така че искам…
— Искаш да го направиш отново?
— Не и с гъбите.
— О, не ми казвай, че искаш да се друсаш с хероин.
Флий срещна погледа му и попита:
— Помниш ли приятеля ми Кайзер?
— Да. Странният дъртак. Приятелят на баща ти.
— Той каза, че с гъбите няма да постигна нищо.
Тиг кимна. Болното му око гледаше унило надолу.
— И?
— Даде ми друга идея. Ибогаин.
— Да, да. Знам го. Органично, легално, от Африка. В някои клиники го използват, за да изчистят наркоманите от хероина.
— Кайзер каза, че това нещо ще ми помогне да стигна там, където искам, за разлика от гъбите. Може би ще успея да се свържа отново с майка си. Трябва да разбера какво се опитваше да ми каже.
— Вярваш ли му?
Флий се взря в недокоснатата чаша чай и отпусна длани между коленете си. От съседната стая долиташе шумът на радиото. „Не. Не му вярвам напълно, но какво мога да направя“ — помисли си тя.
— Е, добре — започна Тиг, когато видя, че няма намерение да му отговори, — май нямам какво да кажа. А освен това хората като теб никога не се пристрастяват. Ти си различна.
Тя се усмихна тъжно.
— Имам четири дни, в петък започват годишните тестове. Няма време за почивка.
Тиг стана от стола и взе още едно пакетче фъстъци от полицата. Докато ги изсипваше в купичката, от тях се вдигна малко облаче сол.
— Петък значи. Няма да се опитвам да те разубеждавам.
Флий гледаше фъстъците и си мислеше, че винаги ще е така. Някои хора ще се измъкват, а други — не. Някои хора ще имат късмет, а други — не. И въпреки всичко, въпреки преживяната загуба, въпреки нещата, които я свързваха с Тиг, чувстваше със сърцето си, че е родена с късмет. Тя беше родена с късмет, а той — не.