Кафъри остави чинията на земята и бръкна във вътрешния джоб на палтото си, за да извади тютюна.
Все още не се беше отказал от вредния навик. Бавно започна да си свива цигара. При споменаването на думата „жена“ в съзнанието му беше изникнал образът на Флий. Онази сутрин на пристанището. Тъмнорусата й коса и приятният загар на ръцете й. Докато облизваше цигарата, за да я залепи, той пак погледна към светлините на Бристол.
— Проститутки — каза той. — Ходя при проститутки. Ето там, в Бристол.
— Проститутки или проститутка?
— Повече от една. Рядко ходя при някоя втори път.
— Колко често?
— Не твърде често.
— Колко често е не твърде често?
Той запали цигарата, дръпна няколко пъти и се замисли за телата, за лицата и за уличните лампи. Замисли се за празнотата, която чувстваше в гърдите си и която жени като Кийли не можеха да премахнат.
— Един път седмично. Защо? Ти как си с жените?
Ходещия мъж се озъби, показвайки върха на езика си.
— Приключих с това. Сложих край след случката. Това принадлежи на друг живот. Не ми липсва, като си представя, че това е нещо, което другите хора правят в друг живот.
Мъжът стана, прибра чиниите, избърса ги с парцал и ги сложи до канавката. После затвори буркана с виното и го скри под храстите. Издърпа една дълга гумена постелка и я хвърли в канавката.
— Време е да си лягам.
— Второто нещо. Не ми каза кое е второто нещо, което искаш от мен.
— През пролетта си лягам един час след смрачаване — продължи Ходещия мъж, сякаш не беше чул думите му. — Такъв е режимът ми, откакто ме пуснаха от затвора. Ти остани, ако искаш, но не те съветвам да спиш под звездите. Първо, е студено, и второ… — Подреди дрехите си в канавката, за да си направи постеля и да ги постопли малко с тялото си. Взе одеялото, бързо го нави, за да запази топлината, която беше поело от огъня, и го опъна върху дрехите. — И второ, едва ли искаш да спиш близо до мен. Имам предвид… — Той цъкна с език. — … откъде да знаеш как ще изглеждаш, когато се събудиш.
Кафъри стана.
— Ти искаше две неща. Аз изпълних едното. Кое е другото?
Ходещия мъж се приближи и този път Кафъри видя несигурност в походката му. Накуцване или някакво колебание.
— Има още едно нещо, което можеш да направиш, Джак Кафъри. Чак след това ще говорим.
— Кажи го!
— Бели и лилави минзухари. Това е цената. Шепа минзухари.
— Откъде да намеря минзухари по това време на годината?
— Донеси ми луковици, аз ще ги засадя. Но когато ги донесеш, само ще ме слушаш какво говоря. Няма да ми изнасяш лекции и няма да се опитваш да ме превърнеш в примерен член на обществото. Аз съм това, което съм, и не се опитвай да ми пробутваш онези неща за изкуплението. Ясно?
— Разбрах. Никакво изкупление.
— Добре. Лилавите минзухари не се срещат така често, както преди. Не са модерни, а и не се намират лесно. Но… — Той постави ръка на гърдите на Кафъри и я задържа там, като че ли искаше да усети сърцето му. — Но ти ще ги намериш. Ще намериш моите минзухари. Знам, че ще успееш.
16.
Вече и в Западна Англия започнаха да стават грабежи на автомобили. През 2006 година едно младо семейство пътувало от Уелингтън към Бристол в джипа си „Рено Сценик“. Откраднали им го точно когато паркирали пред хиподрума. Нападателят носел червена маска. Изчакал жената да излезе и веднага щом мъжът дръпнал ръчната спирачка, атакувал.
Изхвърлил човека на паважа, като му счупил китката, а след това скочил в колата и отпрашил с петдесет километра в час. На излизане от паркинга се блъснал в други автомобили и причинил щети на стойност десет хиляди лири. Отправил се към Клифтън, но в един момент разбрал, че заедно с колата е откраднал и пътник. Шестгодишната дъщеричка на младото семейство била на задната седалка. Когато разбрал това, той изоставил реното и изчезнал в неизвестна посока. Детето било живо и здраво.
Флий беше проявила интерес към случая, защото понякога използваше гореспоменатия паркинг. Научи подробностите от един свой приятел полицай и веднага един факт се загнезди в съзнанието й. Детенцето седяло на детско столче. Следващите няколко дни тя прекара в обикаляне на паркинги. Взираше се в прозорците на всяко „Рено Сценик“, като гледаше най-вече за детски столчета. Накрая стигна до следния извод — под какъвто и ъгъл да е приближил нападателят, той е можел да забележи детето, преди да открадне колата. След като прегледа свидетелските показания, Флий разбра, че според детето първите думи на нападателя са били: „Спри да ревеш, по дяволите“. Едва ли е бил изненадан от присъствието му, щом е изрекъл тези думи.