След като не откри никакви числа и не се сети къде другаде може да е скрит кодът, тя върна дисертацията на мястото й. Седна на пода и издърпа кашоните, в които бяха нещата на Кайзер. Бяха залепени с широки ленти тиксо. Преряза ги и започна да вади съдържанието им — три връзки списания, скица, изобразяваща африкански племенен танц, и много книги за религия и психология. По тях имаше прах от мазилка, което я наведе на мисълта, че са били в къщата на Кайзер.
Книгата, за която говореше Кайзер, беше на дъното и приличаше на отпечатана на матричен принтер дисертация. На корицата имаше черно-бяло изображение на корен. Листата бяха свързани с червена пластмасова спирала. Отгоре пишеше: „Приложение на корените на растението ибога при шаманските ритуали“, а отдолу беше името на автора и учебното заведение — Калифорнийския университет. Флий извади дисертацията, седна на стола на баща си и запрелиства страниците.
Разбра доста неща — че ибогаинът се добиваше от кората на корена и последователите на култа Буити в Камерун и Габон го използват за постигане на връзка с предците си. Прилагането на наркотика се представяше като: „срязване на главата и пускане на светлина в нея“. В книгата имаше много черно-бели фотографии с лошо качество, на които се виждаха хора от някакво африканско племе. Някои бяха облечени в дрехи от лико, други — в леопардови кожи, а старейшината държеше факла от дървесна кора. В един от разделите на дисертацията се разглеждаше въпросът за смъртните случаи, дължащи се на ибогаина. Авторът твърдеше, че не може да определи какъв е броят им. Обясняваше, че ибогаинът понякога се използва при лечение на хероинова зависимост и затова няма много информация за здравословното състояние на пациентите в началото. Непотвърдените данни сочеха процент на смъртност не повече от едно на сто, като се споменаваше, че наркотикът засяга най-често сърцето и черния дроб.
Флий мушна книгата под мишница и точно когато се канеше да изгаси лампата и да се отправи към спалнята, нещо на пода привлече вниманието й. Няколко от книгите се бяха разтворили при падането. Една снимка я накара да застине. На нея се виждаха две отрязани ръце. Черни и сбръчкани. Тя обърна книгата и прочете заглавието й. Космите по тила й настръхнаха.
Остави дисертацията настрани, седна на пода и заразлиства книгата. Четеше бавно текста и разглеждаше снимките. Големият часовник в коридора търпеливо цъкаше, но тя беше погълната от заниманието си и не усещаше как лети времето. Думите от книгата бавно пропълзяха в мислите й.
Щом приключи, вдигна очи към прозореца. Градината се къпеше в лунна светлина, а пълзящите растения покрай стъклото се поклащаха като призраци. Трябваше вече да е в леглото, а вместо това се потеше. Прозорците бяха отворени, но тя не усещаше хладния полъх на нощта. Седеше вдървено на пода и несъзнателно подръпваше деколтето на фланелката си. Беше забравила напълно Кайзер, Тиг и ибогаина. Внезапно беше забравила и че не трябва да си играе на детектив. Вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за заровените под ресторанта ръце. И за това, че собственикът на ресторанта беше африканец.
17.
8 май
Той никога не се е борил така. Почти се претрепа, но въпреки това не можа да излезе. Блъска се в заключената метална врата и в стените, вика и дърпа решетката на прозореца. Нищо не се получава, силите го напускат и в крайна сметка се отказва.
Ляга на канапето и покрива лицето си с ръце. Започва да плаче.
— Моля те — проплаква. — Промених си решението. Не искам шибаните пари.
Скини седи до стената и го наблюдава. Очите му са широко отворени. Изглежда уплашен. Изглежда отчаян колкото него.
— Моля те, искрено те моля. Пусни ме навън. Заклевам се, че няма да кажа на никого. Честно. — Избухва пак в сълзи, вдига ръцете си и ги гледа, като почти се срамува от страха си. Ръцете му. Собствените му ръце. Те искат да отрежат ръцете му. Това е невъзможно. Това е лудост. Моси продължава да плаче. И тогава Скини издава странен шум. Става на крака и се обръща с лице към вратата. Чука три пъти по решетката. Сигнал.
Моси сваля ръцете си.
— Какво правиш? — крещи той. — Какво? Не си отивай, по дяволите!