18.
15 май
В седем часа сутринта на следващия ден, след като вече беше показала пет резултата, „Айдент 1“ отнесе отпечатъците от отрязаната ръка към една точно определена личност — Иън Мелоус. Двайсет и две годишен наркоман от Ноул Уест. По времето, когато почтените жители на Ноул Уест закусваха и гледаха зареяно през прозорците на къщите си, населеното място се препълни с униформени полицаи от Ейвън и Съмърсет. Те чукаха на входните врати и задаваха въпроси.
Облечен само по риза, Кафъри стоеше до вратата на служебния микробус. Все още чувстваше ефекта от изпития предната нощ сайдер. Беше уморен и го болеше гърбът. Знаеше обаче, че по случая има развитие, и си мислеше, че ако е достатъчно настоятелен, до края на деня ще бъдат открити важни доказателства — останалата част от тялото на Мелоус. Или самият Мелоус — жив, ако началникът на криминолозите беше прав. Един от детективите отиде да интервюира пробационния служител, който се занимаваше с Иън Мелоус, а в това време част от помощната група отвори апартамента на наркомана. Оказа се празен и в момента криминолозите го проучваха. Останалите детективи обикаляха района и показваха снимката на Мелоус. Често получаваха следния отговор: „Питайте Човека с чантата. ЧЧ ги знае тези работи. Питайте ЧЧ“. Докато гледаше ниските тухлени постройки и мръсната трева, осеяна с кучешки лайна, Кафъри бързо се досети кой може да е ЧЧ.
Стоеше до стълбището с ръце в джобовете. Беше се подпрял с крак на стената, а на врата му подрънкваше нещо като кучешки нашийник. Носеше сив пуловер с качулка и черно кожено сако. Лицето му беше бледо и интелигентно, носът — римски, а бузите — леко розови. Ако човек го погледнеше отблизо обаче, щеше да види, че е типично момче от Ноул Уест. Това личеше от непрекъснато щъкащите му очи, от отпуснатото му, наедряващо тяло и дебелите бедра.
— К’во? — попита ЧЧ, когато Кафъри се приближи, показвайки полицейската си карта. ЧЧ се отдръпна от стената и погледна подозрително картата. — Какво става?
— Имаш ли минутка, синко?
— Не, нямам.
— Както искаш. — Кафъри прибра картата, вдигна яката на ризата си и се загледа в изрисуваните с графити стени и влагата по мазилката.
ЧЧ го гледаше кръвнишки, чакаше го или да започне да говори, или да си тръгне. Кафъри си мълчеше, изкашля се шумно, усмихна се и продължи да наблюдава стълбището, сякаш стоеше на спирка и чакаше автобуса. Сякаш притежаваше цялото време на света и можеше да стои така цяла вечност. Всъщност не му пукаше дали ЧЧ ще говори с него.
От предната нощ мислеше единствено за това, което Ходещия мъж щеше да му каже, но все пак трябваше да се концентрира, защото имаше задължения към нещастния наркоман с отрязаните ръце.
ЧЧ извади ръце от джобовете и цъкна с език, както правят ямайците от Дептфорд. Обърна се и тръгна нагоре по стълбите.
— ЧЧ — каза спокойно Кафъри. — Познавах един човек със същия прякор в Лондон. Знаеш ли защо му казваха така?
ЧЧ се поколеба. Кафъри гледаше мръсните подметки на маратонките му.
— Човека с чантата. ЧЧ. Събирач на дългове — продължи Кафъри. — Предполагам, че твоят прякор има друг произход. Може би трябва да попитам пробационния служител?
Последва кратко мълчание. Отнякъде се чуваше музикалната тема от сериала „Тази сутрин“. След няколко секунди ЧЧ приклекна и промуши главата си между подпорите на перилата.
— Нямам пробационен служител — изсъска той. — Нямам досие.
— А искаш ли да имаш?
Този път мълчанието беше дълго. ЧЧ седна. Чуваше се как диша, извади някакво пакетче от джоба си и го мушна под входната врата на един от апартаментите. Кафъри си отбеляза мислено местоположението на апартамента, но не помръдна. Не трябваше да го притеснява в момента. След малко маратонките на ЧЧ изскърцаха и той започна да слиза по стълбите. Ръцете му пак бяха в джобовете.
— Какво? — попита тихо той. — Какво искаш? — Кафъри му показа снимката. ЧЧ се почеса по носа и започна да пристъпва от крак на крак. — Това е Моси. Нали? Къде е? В затвора ли е?
— Няма го.
— И си мислиш, че аз съм го отвлякъл?
Кафъри прибра снимката.
— Някой му е отрязал ръцете. С ножовка. От тези, които човек може да купи от железарията. Вероятно е мъртъв, но не сме съвсем сигурни, защото тялото му още не е открито.
Розовината по бузите на ЧЧ изчезна и той внезапно седна на най-долното стъпало. Ръката му помръдна. Като че ли искаше да се пресегне и да се хване за парапета. Кафъри обаче го гледаше, така че той само притеснено се подпря с лакти на коленете си.