— Добре ли си, синко?
— Точно това е имал предвид — промърмори той. — Точно това е имал предвид. — По горната му устна избиха капки пот. — Преди много време той ми каза нещо. Тогава имаше проблем и аз си помислих, че нещо се е смахнал. Нали разбираш, говореше глупости.
— Какво каза?
— Каза, че се е срещнал с някакъв човек. Бил на едно от онези места, които уж помагат на човек да се отърве от хероина. Всеки се навърта около тях и чака някого.
— Помниш ли кое е мястото?
— Те са стотици. Има ги навсякъде. Със сигурност не е това в Ноул Уест, защото никой от местните, които все още се друсат, не би се мярнал там.
— С кого се е срещнал Мелоус?
— Не знам. — ЧЧ пъхна ръце в джобовете и погледна към неприветливите улички, по които пъплеха полицаи. Погледът му престана да се рее и той се присви в сенките, оглеждайки се наоколо. Лицето му изглеждаше изпито, когато се обърна към Кафъри. От розовината по бузите му нямаше и следа. — Каза ми нещо много странно. Каза, че някой ще пострада. Помня думите му: „Там има извратени типове, ЧЧ. Не знам какво щяха да правят, ако нямаше такива глупаци като мен, които са готови на всичко“.
— Добре — каза Кафъри, хвана ЧЧ за ръката и го дръпна да стане от стълбите. — На хероина нищо няма да му стане, ако почака малко. Там под изтривалката е на сигурно място. А сега ще трябва да дадеш официални показания.
Кафъри си помисли, че Флий винаги изглежда малко нервна, щом излезе от водата. Изглежда предпазлива, сякаш всеки момент очаква да чуе лоши новини. Това беше първото, за което той се замисли, когато я видя на паркинга пред полицейското управление.
Разследването буксуваше. В показанията си ЧЧ не казваше много повече от това, което беше споделил с Кафъри на стълбището. Моси бил от тези хора, които се сприятеляват с всеки срещнат — пълен идиот. Нямаше нищо ново и по отношение на извратените типове, които Моси му беше споменал. ЧЧ даде около четиридесет имена и посочи двадесетина места, където според него Моси често ходел. Към това той добави и местоположението на седемнайсет организации, които провеждат срещи и подпомагат наркоманите. На практика ЧЧ правеше предположения. Той нямаше представа дали Моси е посещавал някое от тези места наскоро и се чудеше с какво онези хора са го подмамили. Кафъри нямаше много работа, но началникът му искаше обобщената информация за събитията и беше насрочил среща, така че той тръгна към Портисхед.
Кафъри беше паркирал служебното БМВ и вървеше към преддверието, приглаждайки гънките на сакото си, когато я видя да пресича тревната площ. Беше се насочила право към него. Косата й беше влажна и отметната назад. Носеше цивилни дрехи — стари дънки и сиво потниче.
— Инспектор Кафъри — провикна се тя. — Как си?
Изглеждаше нервна. Може би защото се опитваше да го настигне, а може би заради мушнатите в джобовете ръце, които сякаш беше прибрала, за да не се размахват. Кафъри стигна до извода, че всичко в Западна Англия е различно. В Скотланд Ярд нямаше нито такива тревни площи, нито пък такива полицайки. Тя го настигна и влезе в крачка с него. Приличаха на хора, които са тръгнали за една и съща среща.
— Някакви новини по случая? — каза тя.
— Да. — Той я погледна предпазливо. — Идентифицирахме го. Знаем кой е собственикът на ръцете.
— Как?
— По отпечатъците. Иън Мелоус. Известен и като Моси. Наркоман.
— Нещо друго?
— Има влакна под ноктите. Успяла си да запазиш веществените доказателства, докато си изваждала ръката. Лилави влакна. Може би от килим.
— Аха — каза непринудено тя и погледна стъклената сграда, към която вървяха. — Знаеш ли защо са му отрязали ръцете?
Кафъри спря.
— Не, не знам.
Тя го погледна и също спря.
— Това, което са направили, е много странно. — Флий сякаш искаше да каже още нещо, но се въздържа. — Защо са му отрязали ръцете? — Приближи се и добави: — Знаеш ли, че е африканец?
— Кой?
— Собственикът на „Ровът“ е африканец. Не мислиш ли, че това може да е от значение?
Кафъри се намръщи, втренчи се в разрошената й руса коса. Като гледаше тази жена, човек не можеше да предположи, че има толкова тежка професия. Може би личеше донякъде по носа, който бе леко сплеснат, сякаш е бил чупен преди години. Флий не му изглеждаше обикновена. В нея имаше нещо нереално. Като нещата, които говореше в момента.