— Добре. — Тя пусна чантата на пода, съблече си якето и пъхна ръцете си в джобовете. — Ще се наложи да те моля.
Тиг се засмя сухо.
— Нямаше го. Беше в Португалия с жена си. Дойде си днес по обяд. Можем да отидем на кафе, но не очаквай да ни приемат с отворени обятия. Ще се преструвам, че искам да изкрънкам още пари за фирмата. Така че, мило момиче, не задавай разни полицейски въпроси! Разбра ли?
— Разбрах.
— Никакво ровене. Ще седиш и ще си мълчиш. Без значение какво искаш да научиш, оставяш го да говори, а ако не желае, си тръгваш. Веднага. Правя ти голяма, много голяма услуга, разбра ли? А ако нещата се оплескат и той разбере, че си ченге, тогава… — Той прокара пръст по гърлото си. — С мен е свършено. И ти ще си виновна.
— Господи, Тиг. — Тя седна и скръсти ръце. — Как така ще съм виновна?
— Така стоят нещата. Такава е сделката. Съгласна ли си?
Тя се загледа в него, в здравото му тяло и обръснатата му глава. Мислеше си за снимката, която беше в чантата й, снимката на Иън Мелоус.
Пое си дъх и се извърна встрани, за да извади снимката от чантата. Тогава Тиг внезапно попита:
— Как е професорът? Говори ли отново с него?
— Имаш предвид Кайзер? Не. Защо?
— Но ще ходиш при него утре, нали?
— Да. Следобед.
Тиг заби поглед в тавана. Като че ли се опитваше да си спомни нещо.
— Я ми припомни. С какво се занимаваше той?
— Той е… — Флий се поколеба. — Не знам. Сравнителна религия. Халюцинации. Такива работи. Защо?
— Защо? — Тиг започна да дърпа яката на пуловера си, сякаш му беше топло. — Просто се чудех с какви хора общуваш. Каква измет познаваш.
— Измет?
— Може би трябва да обърна внимание на това с какви мъже се виждаш.
— Аз не се виждам с мъже, Тиг. Знаеш го.
— Може би е така. — Лицето му изведнъж стана сериозно. — Може би е така. Но все пак трябва да обърна внимание.
— Какво?
— Отдавна трябваше да го направя, Флий. Трябваше да проявя по-голям интерес към теб.
— Я стига. Изобщо не разбирам какви ги дрънкаш.
— Наистина ли? Наистина ли не разбираш?
Флий се усмихна плахо.
— Тиг? — каза стреснато тя. — Ти си гей.
След краткото неловко мълчание Тиг започна да се смее.
— Гей? Хайде бе! Гей?
— Да, аз… — Тя се поколеба, след като разбра накъде отива разговорът. — Тиг. Моля те. Не говориш сериозно, нали?
— Сериозно говоря — прошепна той. — Съвсем сериозно.
Тя примигна. Това беше безумие. Тиг беше гей. Винаги е бил. И ще бъде. Точно затова изградиха здраво приятелство. Тя не беше най-досетливият човек на света. Можеше с вързани очи да намери пирон в езеро, но когато станеше въпрос за хора, срещаше трудности. Но чак пък толкова? Това беше абсурдно и невероятно.
— Е — каза Тиг, — какво мислиш?
— Какво мисля? Мисля… — Тя поклати глава. — Мисля, че ако казваш това, което си мисля, че казваш, а то, в интерес на истината, е доста странно, ще трябва да кажа „не“.
— Не?
— Ти знаеш как стоят нещата при мен, Тиг. Аз просто съм… — Тя потърси точната дума. — Аз съм прекратила. След инцидента вече не мога да мисля по този начин. Аз просто… — Тя въздъхна. Чувстваше се страшно неловко. — Тиг, за бога, как така не си гей!
Той бутна стола си назад, вдигна ръце и се изсмя. Приличаше на човек, който иска да каже: „Знаех си, че така ще се получи. Страшно съм добър в предсказанията“. Челюстта му беше издадена леко напред, но в очите му нямаше гняв.
— Не се тревожи. Помисли по въпроса. — Размърда език, сякаш нещо беше влязло между зъбите му. — Помисли си и след това ми кажи. Става ли?
— Става — промърмори Флий и продължи да го гледа стреснато. — Става.
За да прикрие неудобството си, тя се опита да си намери някакво занимание. Вдигна си чантата и започна бавно да рови из нея. След известно време, вече поуспокоена, взе смачканата снимка, но се поколеба. Можеше днес да отиде на срещата със собственика на ресторанта, а друг път да каже на Тиг за Мелоус. Не. Трябваше да го направи сега. В противен случай щяха да възникнат проблеми. Сложи снимката върху бюрото, с лицето надолу. Избягваше погледа на Тиг.
— Какво е това?
Флий си пое дълбоко дъх. Знаеше какво ще й отговори той: „Това е един от клиентите ми. Защо ми показваш тази снимка? Нагледал съм се на такива копелета“. Тя обърна снимката.