— Проверил ли си ме?
— Какво?
— Погледна ли досието ми, преди да дойдеш тук?
— Какво щях да видя, ако го бях направил?
Тиг върна снимката и седна на стола си. Потърка с длан обръснатата си глава.
— Преди малко ме попита дали не ми е писнало от тази работа. Знаеш ли защо не ми е писнало?
— Не. — Кафъри погледна към чантата, а после отново към него. — Не, не знам.
— Защото и аз съм такъв. Аз съм един от тях. Бях един от тях. Точно затова не се изморявам от проблемите им — омразата, която изпитват към себе си; мизерията и капана, в който попада всеки наркоман. Знам какво е да счупиш стъклото на кола заради монетите на таблото, да откраднеш пенсията на майка си и да пребъркаш джобовете на повръщащ пияница. Знам какво преживяват.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото без малко не убих човек. — Тиг спря да говори за момент. — Излежал съм си присъдата, но мога да си представя как ще се върнеш, след като научиш всичко, за да ми се правиш на велик и да ме сочиш с пръст. По-добре да ти кажа сега, за да няма изненади.
Кафъри се отпусна в стола. Чуваше се само бръмченето на копирната машина.
— Е? Какво се случи?
— Една възрастна жена. Бях надрусан. Влязох в къщата й, за да крада, но едва не я убих. Вързах я с кабел и счупих краката й с щанга.
Върху лицето на Кафъри бавно изгря усмивка. В главата му пълзяха тежки мисли.
— И сега ми казваш, че съжаляваш? Научил си си урока и вече не си същият? Станал си примерен член на обществото? Трябва ли кротичко да си говорим за това как си се поправил?
Тиг се ухили злобно.
— Да, да. Трябваше да се досетя. Пише го в очите ти. Не вярваш, че хората се променят. „Прошка“ не е дума, която често използваш.
Кафъри се опита да си представи какво е да вържеш възрастна жена с кабел, а след това да й строшиш краката с метална щанга. Опита се да си представи какво Пендерецки е направил на Юан. Какво е да изнасилиш деветгодишно момченце. Колко силно трябва да крещи жертвата, за да накара мъчителят да спре? Пендерецки само частично изкупи вината си. Той никога не лежа в затвора заради Юан и можеше да прави каквото иска с живота си, но умря. Умря сам, в нищета, без семейство и без приятели, само с купчина каталози за детско бельо до леглото си. Но дори и тази участ беше милиони пъти по-добра от това, което заслужаваше.
Тиг стана и взе голямата връзка ключове, която лежеше на бюрото. Отиде до вратата и се обърна назад.
— Това ли е всичко?
Кафъри се изправи, затвори папката си и отиде до вратата. Застана до Тиг и го погледна в очите.
— Само едно нещо — каза меко той. — Ако някой ми счупи краката, знаеш ли какво ще направя?
— Не. Какво ще направиш?
— Ще му го върна. — Той се усмихна и усети вкус на кръв в устата си. — Ще му счупя краката.
20.
На Тиг не му се обсъждаше разговора с Кафъри. Когато отиде в тъмната кухня на долния етаж, лицето му беше зачервено, а очите му гледаха строго. Флий седеше и чакаше. Попита го за какво са говорили, но той поклати глава и не каза нищо. Не му се говореше и по пътя към срещата със собственика на ресторанта. Чак когато застанаха на прага и зачакаха вратата да се отвори, той каза:
— Ченгета са същите като преди петдесет години. Онзи беше като излязъл от полицейски сериал.
Флий не отговори. Взираше се в малкото прозорче на входната врата. На няколко пъти й идваше да му каже: „Хайде да забравим за това. Да се върнем и да се престорим, че не съм те молила за нищо“. Разбираше, че навлиза в дълбоки води. Чувстваше се леко замаяна, а нещо стягаше главата й като менгеме. Ако се окажеше права, в тази съвсем обикновена къща можеше да е ключът към разгадаването на случая „Мелоус“.
— Хей, чуваш ли ме? — попита Тиг.
Тя примигна.
— Какво?
— Говорех за ченгето. Джак Кафъри. Държеше се като есесовец. Агресивен. Това е най-точната дума.
— Не е толкова лош.
Тиг я изгледа така, че тя се почувства неудобно. След това той се ухили и рече:
— Виждаш ли? На път си да се предадеш. Харесваш го.
Флий се канеше да му отговори, но чу шума от изщракването на ключалката, изправи рамене и притеснено прокара длани по дънките си, за да заличи несъществуващите гънки. Искаше й се да се види в огледало. Усещаше, че лицето й е пребледняло.