— Господин Мабуза — каза с равен глас тя, — изразявате се неясно.
— Неясно? Едва ли. Опитвам се да обясня, че никога не съм имал вземане-даване с полицията. — При изричането на думата „полиция“ той наблегна на всяка сричка. — Не знам какво си мислят те за този чернокож южноафриканец. — Отново я погледна право в очите. — А ти? Знаеш ли какво си мислят те?
„Той знае — помисли си Флий. — Мамка му, той знае коя съм.“
— Не — отговори спокойно. — Нямам никаква представа.
Дълго мълчаха. Тиг нервничеше и прочистваше гърлото си с кашлица. Флий се канеше да му каже нещо, когато часовникът заби и той скочи на крака.
— Трябва да тръгваме — рече и се протегна към Флий. — Хайде. Веднага.
Тя се изправи неуверено, като остави чашата толкова рязко, че лъжичката падна от чинийката.
— Бих искала да използвам тоалетната, господин Мабуза. Трябва да си издухам носа.
Той се поколеба за секунда, погледна към Тиг, после към нея, а след това отново към Тиг. Накрая се усмихна благо и вдигна ръка, за да й посочи пътя.
— Разбира се — каза със спокоен глас. — Разбира се.
Тоалетната се намираше на първия етаж, точно над дневната, в която я чакаха Тиг и Мабуза. Флий бавно се изкачи по витата стълба. В стените имаше четири или пет ниши, в които бяха поставени разпятия. Някои от разпятията бяха малки, други — големи, но всички изглеждаха чисти и нови въпреки прахта, която покриваше всичко останало. Стените бяха облицовани с ламперия, която стигаше до кръста й. Флий не знаеше защо, но тази ламперия нещо не й хареса. Скръсти ръце пред гърдите си, за да не я докосне, без да иска. Дървената облицовка предизвика у нея асоциации със затвор и дебнещи сенки.
Стигна до слабо осветената стълбищна площадка и усети лека миризма на дезинфектанти. Чувството, че някой я наблюдава, не я напускаше. Срещу стълбището имаше врата, точно където Мабуза й беше казал. Тя я бутна и светна лампата. Всичко в банята беше в светложълто, а върху казанчето лежеше кутия книжни кърпички. Отражението й в огледалото гледаше напрегнато. Тя стисна здраво дръжката на вратата и разгледа лицето си, разрошената си коса и кръговете под очите си. Повдигна се на пръсти, за да види и отражението на коридора зад нея. Там нямаше никого. Защо ли й се струваше, че я наблюдават?
Точно когато се чудеше какво да прави, отдясно долетя някакъв шум и тя се обърна. На няколко крачки от стълбищната площадка видя открехната врата. Не я беше забелязала в тъмното, но сега не можеше да отдели очи от нея. Зад вратата се чуваше подсмърчане, като че ли някой плачеше.
Флий затвори с рязко движение тоалетната, за да може трясъкът да се чуе долу. Двамата мъже разговаряха тихо и тонът на гласовете им беше постоянен, така че Флий доближи предпазливо открехнатата врата. Дюшемето изглеждаше солидно. Не изскърца изобщо. Стигна до вратата. Тиг и Мабуза продължаваха да разговарят. От позицията, която беше заела, виждаше по-голямата част от стаята.
Осветена от две обикновени лампи, разположени в ъглите, стаята изглеждаше странно. Напомняше за селска къща — голо дюшеме, карирани покривки и юргани на цветчета. На пода лежеше куфар, а на няколко крачки от него беше коленичила една бяла жена, обърната с лице към леглото. Изглеждаше малко по-млада от Мабуза, беше руса и изключително дебела. Тялото й изпъваше обикновената бяла рокля, а гърдите й се надигаха и потреперваха, защото плачеше — доста странни ридания, които Флий по никакъв начин не можа да свърже с тъга.
Жената опря длани на пода и се наведе, а кожата на дебелите й ръце се надипли. Погледна под леглото. Флий забеляза потрепващите в очите й сълзи и в този миг разбра защо плачът й изглеждаше толкова странен. Защото беше породен от страх. Жената плачеше, защото се страхуваше от това, което щеше да види под леглото.
Жената проточи врат, за да огледа всички ъгълчета, и след като явно не откри нищо, се надигна и бавно се обърна към Флий. По бузите й все още се стичаха сълзи. Остана безмълвна, не изглеждаше изненадана, че някой я наблюдава. Просто стоеше и я гледаше.
Без да каже и дума, Флий отиде до стълбите. Струваше й се, че всеки момент зад гърба й ще проехти вик. Тя заряза предварително обмисления план — да отвори и затвори тоалетната и да пусне водата — и бързо слезе по стълбите. Тиг и Мабуза прекъснаха разговора си.