— Нов е. Не съм чувал за него.
— Как се казва?
— Не мога да си спомня. Прозвуча ми като името на дърт ирландски пияница. От старата школа — бира и храна за вкъщи. С високо кръвно налягане. От този тип хора, които всяка година изпращат на фитнес теста някой младеж с фалшива самоличност, за да успеят да го минат.
Тя се усмихна, погледна ръцете си и стегна бицепсите си.
— Не ми говори за фитнес. Тестът е след две седмици.
— Значи трябва да започнеш да ядеш — рече той и бутна хлебчето към нея. — Протеини. Сладолед. Макдоналдс. Погледни се само. Да си кльощав, също е лошо.
Флий взе сандвича и започна да яде. Дъндас я наблюдаваше. Въпреки че тя му беше началник, той се грижеше за нея. Никога не си губеше времето да изнася лекции на сина си. Пазеше го за Флий. Докато дъвчеше, тя си помисли, че на него може да каже. Може да му обясни накъде вървят нещата и какво се случи миналата нощ.
Започна да търси подходящите думи, когато вратата зад тях се отвори и един мъж попита:
— Вие ли сте водолазите, които извадиха ръката?
Беше на около тридесет и пет години, среден на ръст, облечен със сив костюм. Стоеше на прага с чаша кафе в ръка. Имаше решително изражение и гъста, късо подстригана коса.
— Къде е? — рече той, подпря се на касата на вратата и огледа съблекалнята. — Няма никой на кея, само вашият екип.
Те още мълчаха.
— Ало? — засмя се той.
Флий съумя да се опомни, преглътна и избърса трохите по устата си с ръка.
— Извинете. Вие сте?
— Детектив Джак Кафъри. Заместник на главния разследващ. А вие?
— Това е Флий — каза Дъндас. — Сержант Флий Марли.
Кафъри му хвърли особен поглед, а след това насочи вниманието си към нея. Флий веднага усети, че зад изражението му се крие нещо. Досещаше се какво. Мъжете не обичат да имат професионални взаимоотношения с момичета, които с обувките са едва метър и шейсет и пет. Или това, или имаше трохи по фланелката й.
— Флий?
— Това е прякор1. — Тя стана и протегна ръка, за да се ръкува. — Името ми е Фийби Марли. Сержант Фийби Марли.
Той погледна изненадано ръката й, след това сякаш си припомни къде е и се здрависа с нея. Тя отстъпи назад, седна и притеснено изтръска фланелката си. Ето още нещо, което я дразнеше. Не се чувстваше много комфортно сред мъже. По-точно сред този тип мъже. Те я караха да се замисля за неща, които беше оставила зад гърба си.
— И така, Флий — каза той, — къде е ръката, която извадихте от водата?
— Съдебният лекар я освободи — каза Дъндас. — Не ви ли информираха?
— Не.
— Е, така реши той. Изпратиха я в Саутмийдс. Обаче няма да предприемат нищо до утре.
— Вадил си много ръце от водата, а?
— Да — отговори Дъндас. — Имам колекция в Саутмийдс.
— А откъде идват?
— В повечето случаи причината е самоубийство. В девет от десет случая. Ей там, в река Ейвън. Не можете да си представите какви са приливите. Телата на удавниците се блъскат в дървета и отломки. В крайна сметка идват насам. Цяла колекция.
Кафъри вдигна ръка и си погледна часовника.
— Е, тогава няма какво да правя повече тук.
Отвори вратата и понечи да излезе, но спря. Беше с гръб към тях, опрял ръка на касата. Гледаше към коридора и може би чувстваше погледите им.
Изчака няколко секунди, след това се извърна назад.
— Какво правите тогава? — каза той, гледайки ту към Дъндас, ту към Флий. — Какво предприемате в случай на самоубийство.
— Ако нямаме свидетел?
— Да.
— Ами чакаме тялото да изплува.
Флий каза думата „изплува“ доста небрежно. Всички в екипа я използваха твърде често и бяха свикнали с нея. Понякога дори забравяха какво означава — заради разлагането трупът се изпълва с газове, което води до изплуването му на повърхността.
— След като изплува, го изваждаме. Но се чака няколко седмици, ако времето е такова.
— Така си и мислех. Така правят и в Лондон.
Отново понечи да излезе, но може би видя, че Дъндас и Флий се споглеждат, и се отказа. Затвори вратата и се върна в стаята.
— Добре — каза предпазливо той. — Опитвате се да ми кажете нещо. Единственият проблем е, че не разбирам какво.
Флий пое дълбоко дъх. Извъртя стола, на който седеше, опря лакти върху коленете си и го погледна в очите.
— Началникът не ти ли каза? Ние не смятаме, че това е самоубийство.