Разбраха се за начина на плащане и градинарят отбеляза, че по гласа му личи, че не е местен. Кафъри говореше спокойно, но когато приключи, се смръщи. Почукваше още по-силно по бюрото и обмисляше думите на градинаря. Някаква трагедия в живота на Флий Марли? Каква трагедия? Тогава си зададе въпроса дали тя има приятел, който да й помага. Тук обаче трябваше да спре. Нормално е да си любопитен, старче. Нали затова си детектив. Но не отивай твърде далече. Ще загазиш.
Отиде до залепената на стената карта и постави палец върху Бишъп Сътън. След това насочи кутрето си към Шептън Мелит. На пръв поглед маршрутът на Ходещия мъж изглеждаше случаен. Когато онзи ден обаче видя скритите в храстите буркани със сайдер, Кафъри стигна до извода, че той планира придвижването си. С помощта на докладите, включени в базата данни, и имайки предвид мястото на срещата им, Кафъри започна да разбира замисъла. Маршрутът на Ходещия мъж приличаше на полуотворено ветрило или на парче торта. В основата беше Шептън Мелит, а горната част се оформяше от пътя между Конгресбъри и Кейншам. Той се взира в образувалата се геометрична фигура още известно време, а после взе якето си и бръкна в джоба за ключовете.
Ходещия мъж имаше навика да върви по цял ден всеки ден. Който искаше да го намери, трябваше също да се движи. Или пък да знае какво си е наумил. Кафъри подкара към шосе А-37 — един от най-старите пътища в Британия, използван още от рицарите тамплиери. Подмина Фарингтън Гърни и навлезе в Стон Истън. От двете страни на пътя се появиха покрити с влага стени. Между камъните бяха поникнали бурени. Човек имаше чувството, че пътува по дъното на изсъхнал стар канал. След като излезе извън границите на селцето, Кафъри намали скоростта. Не се виждаха други коли на пътя. Фаровете осветяваха надвисналите над пътя клони и създаваха впечатлението, че отгоре има филигранни сводове. Той държеше страничното стъкло свалено и се подпираше с лакът на вратата. Претърсваше с поглед тъмнината от двете страни на пътя и се мъчеше да види огъня на Ходещия мъж.
След известно време подмина една малка пътечка. Беше се отдалечил на стотина метра от нея, когато нещо го накара да спре и да направи обратен завой. Отби леко встрани и паркира. Слезе от колата, прескочи ниската ограда и навлезе в полето. Околността тънеше в мрак, само едно обрасло с дървета хълмче сивееше на хоризонта. Кафъри внезапно почувства студ. Облече си якето и пъхна ръце под мишниците си. Не чуваше пукане на клонки, нито усещаше мирис на огън.
Ходещия мъж отрязал носа на някакъв човек с помощта на резец. Това нещо се случило в гаража му в Шептън Мелит. Името на жертвата било Крейг Евънс. Ходещия мъж предварително го завързал за дъска за гладене, използвайки широко червено-бяло тиксо. След това натиснал с палци (това впечатли Кафъри най-много) очите на мъжа толкова силно, че те изскочили от орбитите си. Щом приключил с това занимание, подпрял дъската за гладене на стената и заковал ръцете на жертвата за стената. На практика разпънал Евънс на кръст.
Полицията знаеше подробностите, защото Ходещия мъж бе записал всичко на видео. Просто искал да гледа записа по-късно, за удоволствие. Оставил очите с висящите от тях окървавени нерви на един рафт, после счупил с щанга капачките на коленете на Евънс и отрязал пениса му. Хладнокръвно събрал всички отрязани части — очите, носа и пениса, и ги поставил в тенекиена кутия за бисквити. Когато полицията ги намерила, те били толкова разложени, че капакът се бил отворил от отделените газове.
Кафъри си пое дълбоко дъх, усещайки как студът щипе ноздрите му. Заслуша се в тишината, а в това време една сивкава сова прелетя над него. След като не долови никакъв шум, той се върна при колата си. Седна вътре и погледна мрежата от клони, която висеше отгоре. Над нея се виждаха плъзгащите се пред луната облаци.
Леката болка се появи отново. Кафъри реши, че този път тя е свързана не с напрежение, а с умора. Умората, от своя страна, беше свързана с разговора, който бе провел с градинаря. „Не е ли истинска трагедия това, което се случи с бедното момиче?“