Може би на Скини му е по-трудно, защото е нелегален имигрант. Моси има усещането, че на това място живеят и други нелегални. Понякога вижда сенки в издълбаната в стената клетка. Чува странни шумове там. Когато е тъмно и Скини е навън, Моси има чувството, че още някой живее в стаята. Понякога, в редките случаи, когато е успял да заспи, се събужда с чувството, че някой се е промъкнал тихо под решетката на прозореца, притичал е през стаята и се е скрил в клетката.
„Е, ако хърба като мен не може да се промъкне през тази решетка, как, по дяволите, друг ще успее да го направи?“ Късно една нощ, след като цял ден е бил сам, той стига до извода, че не става въпрос за някой, а за нещо.
Тази мисъл го вледенява и затова винаги, когато може, се обръща с гръб към прозореца и се опитва да насочи съзнанието си в друга посока.
23.
16 май
Катрин Оскар носеше бяла риза и тесни бежови панталони, които бяха затъкнати във високи ботуши за езда. Косата й беше небрежно вързана на опашка. Да си госпожа Оскар е трудна и отговорна задача, така че Катрин много внимаваше да не би някой да я нарече превзета. Или пък сноб. В тази ранна майска утрин тя стоеше на чакълестата алея, минаваща пред къщата на Марли, и на лицето й беше изписано раздразнение. Ръцете й бяха опрени на хълбоците, а главата й — леко отметната назад, за да може да вижда прозорците на първия етаж. Ранните слънчеви лъчи осветяваха разбърканата й коса. Катрин вероятно се чудеше защо никой не отваря вратата.
Флий току-що беше взела душ и спокойно стоеше в банята и наблюдаваше Катрин през прозореца. Откакто се помнеше, единствената пречка човек да живее добре на това място беше Катрин Оскар и семейството й. Високите стени на къщата им ограждаха нейната градина, така че Флий винаги имаше усещането, че някой я гледа. Децата им често се надвесваха през прозорците на спалните си и наблюдаваха градината, която някога беше част от техния двор. В имението им имаше и други градини, а също конюшни и басейн, но Оскарови не можеха да приемат факта, че вече не притежават градината на Марли. Често влизаха в притежаваната от Флий земя, сякаш богатството им им даваше това право.
Най-големият нарушител беше най-малкото им дете — Тоби. Момчето беше ниско и набито, имаше прическа като паница и разположени близо едно до друго очи. Преломният момент дойде в един есенен следобед, когато Флий случайно погледна през прозореца и видя, че момчето стои долу, гледа с щастлив поглед към стената и обилно уринира върху нея. Флий отвори прозореца и му извика, но той се престори, че не я чува. След това спокойно дръпна ципа си и тръгна нагоре по пътя, като се почесваше по главата така, сякаш се опитва да си спомни нещо. Тогава Флий се обу и отиде в имението им. Започна да звъни на вратата. След дълго чакане се появи Катрин Оскар и каза:
— Къща като нашата май има нужда от два звънеца. — Тя винаги пускаше подобни шегички, за да стане ясно в каква огромна къща живее. Щом обаче Флий й обясни какво се е случило, усмивката й повехна. Тя излезе навън и се загледа в пътя, като че ли не можеше да повярва, че детето й е извършило такова нещо. След това се върна в коридора и затвори очи. — Направо изтръпвам, като си помисля, че децата излизат на пътя. Благодаря, че ми каза.
Катрин се опита да затвори вратата, но Флий мушна крак вътре и я запречи.
— Не се интересувам от пътя, Катрин. Искам да знам дали ще говориш с него.
Катрин Оскар се изчерви.
— Моля?
— Ще говориш ли със сина си?
— Разбира се. Ти за каква ме мислиш?
„Мисля те за боклук — помисли си Флий, докато гледаше русата й коса, скъпата й блуза и обеците й. — Знаеш ли какво, Катрин? Аз те мразя. Мразя високомерието, с което ме гледаш. Мразя преклонението ти пред властта и парите. Мразя това, че когато завиваш, принуждаваш другите коли да спрат; как онзи ден остави джипа си по средата на пътя, излезе навън и проведе дълъг разговор с градинаря си, без да ти пука, че другите трябваше да чакат пет минути. Мразя това, че комините на къщата ти бълват пушек и че изхвърляш по двайсет торби боклук на седмица. Мразя начина, по който говориш с подчинените си. Тогава ти така опищяваш всичко, все едно те са престъпници, а не твоят дебел като прасе съпруг, който краде пари по електронен път и всъщност е най-големият престъпник.“
Искаше й се да каже всичко това. Искаше й се да опре Катрин Оскар в стената и да й каже всичко в очите. Но, разбира се, не го направи. Флий знаеше как да нанесе удар и как да повали някого, но знаеше и как да възпира гнева си. Затова само кимна и каза спокойно: