— Хубаво. Говори с него. Обясни му добре всичко, защото, ако това се повтори, ще взема мерки. Ясно ли е?
След този случай Оскарови я оставиха на мира. От време на време тя виждаше как момчето я гледа злобно зад стъклото на джипа и чуваше как й се смее от прозореца на къщата. Но това нямаше никакво значение. Не искаше да има нищо общо с тези хора. В дългите летни вечери от далечината долиташе цвиленето на конете им, но това беше всичко.
Катрин обаче никога нямаше да се откаже от градината. След около шест месеца започна да оставя гласови съобщения на телефона на Флий. Обясняваше, че много искат да купят градината и ще говорят с общината и с различни институции за защита на културното наследство. Два или три пъти месечно й изпращаше бележки, а всяка седмица наминаваше, за да каже „здравей“ и да попита „дали няма някакво развитие“. Флий поддържаше напрежението.
Сега, след като звънецът издрънча за втори път, тя разбра, че Катрин е дошла да пита за бележката: „Получи ли я? Помисли ли си за цените на имотите?“. Затова се спотайваше и я чакаше да поклати нетърпеливо глава, сякаш за да изрази следните мисли: „Какви хора са тези Марли? Защо харчеха парите си за водолазни експедиции в разни глупави части на света, когато можеха да си купят свястна кола?“. След това щеше да се обърне и да се отдалечи с вдървена походка. Дори стъпките й звучаха различно по чакълестата алея. Нейните крака като че ли удряха камъчетата по-силно от краката на другите хора.
Флий изчака шума от стъпките да заглъхне и когато се убеди, че отново е сама, погледна отвореното шкафче и банята. Там имаше резервна четка за зъби, ножичка и контрацептиви, които не й трябваха и отдавна трябваше да изхвърли. Беше забравила какво търси. Главата й гореше, пълна с мисли за случилото се миналата нощ.
Скътано в задната част на шкафчето, точно зад витамините, които вземаше, за да засили имунната си система, се намираше пакетче „Куелс“. Том използваше тези таблетки против повръщане. На Флий вероятно щяха да й потрябват тази вечер. Кайзер я беше предупредил, че активните съставки на ибогаина ще предизвикат гадене. Тя взе таблетките, чийто срок на годност сигурно отдавна беше изтекъл, и ги остави на мивката, за да са й подръка.
Затвори шкафчето, избърса се хубаво, облече широки панталони и фланелка и нахлузи една стара китайска шапка на влажната си коса. Намери ключовете и скочи в колата. Докато държеше волана, разгледа вените на ръката си. По-късно през деня в кръвта й щеше да има отрова, вещество, с помощта на което щеше да говори с мъртвите. За тази цел обаче главата й трябваше да е хладна. Не я интересуваше, че началникът й можеше да я обвини в намеса в разследването. Това, което беше видяла и почувствала миналата нощ, трябваше да си отиде. Трябваше да бъде предадено на друг, преди да вземе ибогаина.
Докато напускаше алеята пред къщата, даде рязко газ, за да завърти на място гумите на стария си форд. След това мина покрай имението на семейство Оскар и натисна клаксона няколко пъти. Катрин Оскар трябваше да знае, че си е била вкъщи през цялото време.
Прахта бе това, което привлече вниманието на Флий. Госпожа Мабуза вероятно можеше да готви добре, но със сигурност не поддържаше къщата си както трябва. Върху разпятията, които бяха поставени навсякъде, нямаше никаква прах, но около тях имаше. Кръстовете бяха чисти не защото някой ги бе избърсал, а защото бяха нови. А освен това по стените зад тях имаше следи, които показваха, че преди това там е имало други предмети. Кръстовете служеха за демонстрация. Флий беше сигурна в това. Те трябваше да бъдат потвърждение, че в къщата живеят християни.
Почука на вратата на заместника на главния разследващ. Никой не се появи и тя я открехна лекичко. Кафъри беше сам. Стоеше леко разкрачен, с ръце в джобовете. Вниманието му беше погълнато от гледката пред прозореца. Тя го огледа отзад и стигна до извода, че не си е бил вкъщи предната нощ. Струваше й се, че е прекарал нощта в офиса. Или в колата си. Зачуди се дали има дом, или живее в тренировъчния център и си търси квартира.
След това погледна късо подстриганата му коса и си представи как той лежи в леглото. Спи, а едната му ръка е протегната встрани. Загорялото му лице е притиснато във възглавницата така, че мускулите на раменете му са леко стегнати. Тя се изкашля и прогони появилите се в главата й образи.
— Здравей!