Той се обърна. В очите му имаше пустота и гняв и за момент Флий се помисли, че не я е познал. След това лицето му се проясни. Той си пое дълбоко дъх и се усмихна.
— О, здравей. Извинявай, нещо се отнесох. — Издърпа един стол и я покани да седне. — Бях се размечтал.
Тя свали шапката си, приглади косата си и седна.
— За какво?
Той се облегна на бюрото, кръстоса ръце на гърдите си и започна да си играе с някакъв кламер. Погледна я за миг и за този миг Флий разбра много неща за него. Например разбра, че очите му не са кафяви, както си беше помислила първоначално, а сини, с много тъмни мигли. Тъмни като косата му.
— Не очаквах, че ще дойдеш, а и нямам работа за екипа ти днес. Може би знаеш нещо, което аз не знам.
Тя отдели очи от лицето му и се престори, че оглежда малкото офисче. Боята беше захабена, а на стената висеше една вехта карта.
— Е? — настоя той.
— Да — каза бавно тя. — Искам да ми обещаеш, че това, което ще ти кажа, ще си остане между нас.
Той вдигна вежди и се усмихна леко.
— Добре. Давай!
— Ще бъда честна. Постъпих глупаво.
— Аха.
— Говорих с Гифт Мабуза. Собственикът на „Ровът“.
Кафъри се засмя така, сякаш не й вярваше.
— Наистина. Посетих го в къщата му миналата мощ.
— Още не е в Англия. Ще пристигне следобед.
— Дойде по-рано. Може би е знаел, че го търсите.
Изражението на Кафъри стана безизразно, а ръцете му се отпуснаха до тялото.
— Говориш сериозно. Наистина си се срещала с него.
— Не се представих за полицай.
— А кой е казал, че си?
— Отидох там с един приятел, който го познава.
Кафъри хвърли кламера в кошчето за боклук.
— Доста глупаво, бих казал. Доста.
— Знам. — Тя поклати глава. — Но той няма да избяга. Сигурна съм. Чака те. А… като сме подхванали темата колко съм глупава, направих и още нещо. — Бръкна в джоба си, извади торбичката с влакната и му я подаде. — От килима са.
Той я взе и попита:
— Какво?
— Ти ми каза, че по ръцете има влакна от килим. Така че си помислих… помислих си, че това може да помогне.
Кафъри огледа торбичката, отиде до шкафа, извади един хартиен плик и я постави в него. Махна капачката на химикалката си и се зачуди какво да напише. След това се отказа, надраска една бележка и я залепи върху плика.
— Влязох съвсем легитимно.
— Знаеш какво казва наредбата. Има разлика между съгласие и реално съгласие. Не си казала на никого коя си и си използвала връзките си, за да се сдобиеш с информация — каза той с търпелив, монотонен глас. — Да се надяваме, че защитата не знае и няма да си направи труда да провери, защото в противен случай могат да кажат, че си агент под прикритие без оторизация.
Челюстта на Флий се стегна. Прииска й се да излезе. Кафъри вероятно беше прав — защитата можеше да извади силен коз. Тя обаче нямаше да му позволи да се държи пренебрежително с нея. Поизправи се малко и изпъна рамене. Това винаги я караше да се чувства по-силна.
— А влакната? — попита тя. — Приличат ли на тези по ръцете?
В първия момент реши, че не я чува. Той продължаваше да гледа замислено хартиения плик. Влакната сякаш му говореха нещо.
— Същите ли са? — настоя тя.
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Вчера ти няколко пъти спомена, че собственикът е африканец. Какво имаше предвид?
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Сигурен съм.
— Добре. — Флий посочи компютъра. — Може ли?
— Много е бавен. Все едно е още с модем — най-доброто в Ейвън и Съмърсет. Нужни са му пет минути да зареди една страница, ако трафикът е лош.
Флий придвижи стола си напред, като подпря пети на пода и се оттласна. Размърда мишката и след като екранът се изчисти, въведе търсенето си. Кафъри се оказа прав, сървърът беше ужасно бавен. Влезе в сайта, който търсеше, и каза:
— Ето.
Кафъри застана до нея и се приведе леко напред, за да види какво има на екрана. Не се беше прибирал вкъщи миналата нощ, но затова пък беше намерил къде да се изкъпе. Беше близо до нея и тялото му миришеше на сапун.
— Какво е това? — каза той провлечено.
Тя искаше да му покаже нещо познато — торса на малко момченце, който намериха във водите на Темза. Полицията го кръсти Адам, защото единствените улики, по които можеше да бъде идентифициран, бяха оранжевите шорти, съдържанието на стомаха и нарочно премахнатия първи прешлен.