— Докато работеше в Лондон — попита внимателно тя, — занимава ли се с Адам?
— Адам?
— Малкото момченце, което откриха в Темза. Торсът.
— Да — отговори той. — Някои от колегите ми работиха по случая. Но защо… — Гласът му заглъхна, а очите му се впиха в нейните. Изглеждаше притеснен. — О, господи! Разбирам какво имаш предвид.
Тя не отговори. В течение на разследването на случая „Адам“ полицията се насочи към Африка, където подозренията им бяха потвърдени. Цветът на шортите и липсата на първия шиен прешлен, считан от много африкански религии за център на човешкото тяло… всичко съвпадаше.
— Мути — промърмори Кафъри. — Това ли искаш да кажеш? Мути убийство.
— Да — отговори тя и в стаята за момент настана тишина.
Мути — черна магия. Самата дума можеше да накара човек да изтръпне. Африканска магическа медицина. Религиозен ритуал. Понякога той включваше убийството и разчленяването на хора. През последното десетилетие се бяха появили сигнали, че този ритуал си пробива път и във Великобритания.
— Прочетох го в една книга. — Флий произнесе тези думи с много тих глас. Като че ли се страхуваше да говори за такива неща. — Книга за африканска магия и шаманство. В нея имаше снимка на отрязани ръце. Някакъв човек от Йоханесбург влязъл в затвора за това. Отрязал ръцете на покойник и ги продал на местен бизнесмен.
— За какво са му трябвали?
— Искал да привлече повече клиенти. Такава била идеята. Заравяш ръцете или ги поставяш в стените, а след това клиентите започват да прииждат. Доколкото разбрах от книгата, най-добре е да бъдат поставени… — тя направи пауза — под входа на сградата.
Очите на Кафъри бяха леко зареяни, като че ли се концентрираше върху нещо. След това отново погледна екрана и тихо попита:
— А това?
Там имаше някакъв смачкан кафяв обект с размерите на спален чувал.
— О, господи! Не знам защо ти го показвам, но това нещо ме накара да се замисля колко далече могат да стигнат някои хора.
Кафъри се приближи до монитора и се вгледа в гънките и раздърпаните жълтеникави краища.
— Какво е това?
— На какво ти прилича?
— Не знам. — В стаята пропълзя мрак. Сякаш слънцето се скри зад облак. — Не знам защо, но си мисля, че това е човешка кожа.
24.
10 май
Моси се събужда и вижда, че Скини е приклекнал на пода. Чувства се объркан. Стаята е окъпана в странна синьо-бяла светлина, която кара и най-малките предмети да пускат сенки. Прашинките, лентичките тютюн и космите по пода сякаш издават електрически пукот. Скини е облечен в карирана роба — червени, черни и бели квадрати с африкански символи по тях. На главата си носи перука. Дълга, черна перука, в която са вплетени бели раковини. Скини не помръдва, прилича на лъв, който се готви за скок. Внезапно започва да прави странни движения. В тях има нещо неприятно и затова Моси се надига от канапето. Движенията на африканеца са бързи и неестествени, като на ранен паяк. Раковините по главата му потракват.
Скини изсъсква като змия и оголва зъби. Моси знае, че това е само игра, представление. Веднага разбира, че всичко е за пред камерата, която се е появила в коридора. Светлината идва от отворената врата — от малкия прожектор, монтиран над обектива на камерата.
Моси знае кой стои там. Чичото е зад камерата. Моси не иска да привлича вниманието му, затова навежда глава и се прави на заспал. Държи обаче очите си отворени.
Скини спира да танцува, бърка под робата и изважда малка платнена торбичка. Моси я е виждал и преди. Понякога Скини я оставя върху лилавия килим, но никога не дава на Моси да погледне вътре. Там той държи „пророческите кости“. Сега Скини изсипва костите и прикляква до тях. Размахва ръцете и мърмори тихичко.
Съдържанието на торбичката е разпръснато върху мръсния килим. Освен кости там има раковини, две карти за игра, плочка домино, сгънато джобно ножче и едно парче жълтеникава кожа. Скини посочва картите за игра и прошепва нещо на непознат език. В съзнанието на Моси веднага изниква Африка.
Представлението продължава дълго. След края му Скини напуска стаята и излиза в коридора. За известно време вратата остава заключена. Чува се шушукане. Светлината угасва и в далечината се чува отваряне и затваряне на друга врата. Скини се връща в стаята и заключва вратата зад себе си. Приближава се до Моси и сяда до него.