— Нали казахте, че тук стават стотици самоубийства.
— Да, в Ейвън. Ако беше в Ейвън, щях да се съглася. Но не е. Намерихме я в пристанището.
Тя стана, като се опря на стола. Беше забелязала, че строгият костюм не може да скрие стройното и жилаво тяло на детектива. Знаеше, че ако се приближи към него, ще продължи да го зяпа. Вече беше обърнала внимание на леко наболата му брада.
— Ние не сме патолози — каза тя. — Не трябва да се бъркаме, но нещо не е наред.
Облиза устни и погледна към Дъндас.
— Имам предвид, че ръката е била във водата по-малко от ден. Един труп може да се разпадне в бурната вода чак след като е изплувал. Тази ръка е твърде „прясна“.
Кафъри наклони глава и вдигна изненадано вежди.
— Ако я беше отхапало животно — риба или плъх, тогава по нея щеше да има много следи от зъби. Но няма. Единственото нараняване е… — Тя вдигна ръка и стисна с пръсти китката си. — Само тук. На мястото на срязването. Началникът е съгласен с мен.
Кафъри застана пред нея. Гледаше косата й и тънките й ръце, покрити от термоизолационната дреха. Това я притесни. Не се чувстваше комфортно над повърхността, където хората имаха сложни взаимоотношения. Точно поради тази причина обичаше да е под водата. „Мамо, помисли си тя. Ти щеше да знаеш какво да направиш. Ти би се държала нормално, а не непохватно като мен.“
— Е? — каза той и се вгледа замислено в нея. — Какво може да е причинило такова нараняване?
— Има вероятност причината да е инцидент с лодка. Такива неща обаче стават по-надолу, в устието. Хората скачат и от моста Клифтън. Наричаме го моста на самоубийците. В деветдесет процента от случаите те се появяват тук. Могат да бъдат повлечени и нагоре или надолу по реката, а понякога, когато приливът е силен, отиват далече нагоре по течението. — Тя сви рамене. — Да предположим теоретично, че някой скача от моста, минаваща лодка нарязва тялото му, а после ръката му успява да премине през шлюзовете и да достигне до пристанището. — Прибра един кичур коса зад ухото си. — Не, това е невъзможно.
— Невъзможно е — намеси се Дъндас. — Вероятността е едно на милион. А дори и да идва от река Фром или от горното течение на Ейвън, преминавайки през шлюза Нетъм…
— … Може да се случи единствено ако има течение в пристанището, а това обикновено се получава, когато шлюзовете са отворени.
— Отваряли са ги само веднъж през последните два дни. След сигнала на очевидеца. Проверихме.
— Искате да кажете, че някой я е изхвърлил?
— Нищо не казваме. Не е наша работа.
— Но е била изхвърлена?
Те се спогледаха и отговориха едновременно:
— Не е наша работа.
Кафъри погледна към Флий, а след това към Дъндас.
— Добре. Изхвърлили са я. — Отново провери колко е часът. — А докога сте на смяна днес? Какво трябва да направя, за да влезете отново във водата?
— О, на ваше място не бих се тревожил за такива неща. — Дъндас се ухили, взе якето си от закачалката и го навлече. — Не сме казали на директора на пристанището, че приключваме. А освен това нямаме нищо против да поработим извънредно. Нали, сержант?
3.
25 ноември
Най-много от всичко искаше да се отърве. Това щеше да прозвучи налудничаво на хората, които знаеха как отдава цялото си време и енергия, за да си набави хероин. Нямаше да повярват, че най-много от всичко иска да се изчисти.
Ноември е. Той и пласьорът, когото всички наричаха ЧЧ — Човека с чантата — стоят в сянката на високата жилищна сграда, точно до кофите за боклук. Повечето сделки стават тук. Есенният вятър разпръсква отпадъците. Навсякъде се търкалят найлонови торбички. ЧЧ носи пуловер с надпис „Малкълм Екс“, въпреки че е бял. Моси недоволства, защото ЧЧ току-що е казал, че няма да му дава повече на кредит.
— Какво? — възкликва Моси. Двамата с ЧЧ се познават отдавна и той няма причина да се държи така хладно с него. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Съжалявам — казва ЧЧ и гледа непоколебимо. — Нещата стигнаха твърде далече. Дотук. — Щипва Моси за ръката и го придърпва към себе си. — Време е да отидеш при специалист.
— Специалист? Какво имаш предвид?
— Не настоявай, приятел. Казах ти какво да направиш. Не настоявай.
Моси прави още няколко опита да изкопчи нещо от ЧЧ. Иска съвсем малко, съвсем мъничко. ЧЧ обаче е упорит и не отстъпва. На Моси му иде да го убие, но си мисли и за съвета му. Още същия следобед изненадва дори себе си и отива при специалист. Клиниката е малка и странна, а възрастната жена на рецепцията изглежда страховита. Някой ден дори само това — влизането в тази клиника — ще е достатъчно за Моси да стовари цялата вина върху ЧЧ.