Чувствал се зле. Сърцето му биело неравномерно. В този момент дал сигнал, че тръгва нагоре.
Той написа във форума, че това е бил най-лошият момент в живота му.
37.
— Трябваше да направя така, че да не мърда. Беше трудно. — Ходещия мъж седеше със свити колене, а в мръсните му ръце имаше чаша топъл сайдер. Светлината от огъня играеше по лицето му и хвърляше сенки по дърветата зад него. — Първо се опитах да го завържа за един стол, но разбрах, че така няма да се получи.
— И тогава какво направи?
— Тиксо.
— О, да. Тиксото. Прочетох за него в доклада. Широко тиксо, нали? — Кафъри легна на една страна и подпря глава с ръка. — Марката на тиксото се казвала „С нежна грижа“. Този факт достигна и до медиите. Много им хареса.
Ходещия мъж изсумтя.
— Не търсех подобен ефект. Просто това ми беше подръка.
— Значи използва тиксото.
— Да, обаче пак не се получи. Не ставаше. Тогава се сетих, че в гаража има дъска за гладене. Махнах краката й и го завързах с тиксото за нея. Трябваше, разбира се, да го ударя отново.
— И тогава се получи?
Ходещия мъж се усмихна.
— О, да. Получи се. Сложих я върху пейката и стана перфектно.
Кафъри беше намерил лагера на Ходещия мъж почти случайно. Беше наредил да наглеждат Мабуза в къщата му, като му бе казал, че това е за негово добро. За да се чувства защитен. След това отиде право при едно от момичетата край пътя.
Нещата не продължиха дълго и Кафъри не се почувства по-добре. Мислеше за това, което Ходещия мъж му бе казал: „Ти търсиш смъртта“. Тези думи бяха все още в главата му, докато пътуваше към къщи. Слънцето залезе и се появиха първите звезди. В огледалото се виждаше как Бристол чезне в оранжевата мъгла.
Не търсеше целенасочено лагера му. Просто не искаше да се прибира вкъщи, защото единствената му компания там щяха да бъдат късните телевизионни програми и сенките на дърветата. Подкара на изток — към Уилтшир, като подбираше непознати пътища. Докато караше по един малък път южно от Бат, видя лагерен огън сред дърветата. Спря колата и бавно закрачи през засятото с рапица поле. Вървеше право към горичката. Ходещия мъж обикновено спеше по това време, но не и тази вечер. Тази вечер беше буден. Седеше по средата на полето и гледаше към езерото Фарлей, което отразяваше лунната светлина. Изглеждаше разтревожен. Вдигна ръка, за да даде да се разбере, че е усетил идването му, но не погледна към него. Почесваше замислено брадата си и се взираше към мястото, където бе паркирана колата. Кафъри му каза какво иска и му подаде още една торбичка с луковици на минзухари. Чак тогава Ходещия мъж стана и наля още един литър вино в чайника, който висеше над огъня. После си сипаха по чаша, запалиха по цигара и Ходещия мъж започна да говори.
— Той ме ухапа, когато направих първия разрез на носа му. — Вдигна мръсната си, свита в юмрук ръка и я показа на светлината на огъня. — Не знам как го направи, но успя да вдигне главата си от дъската за гладене и ме ухапа като акула, ето тук, за китката. За момент си помислих, че всичко е приключило.
Докато лежеше на земята с цигара между зъбите, Кафъри затвори очи и се опита да си представи случката — по лицето на завързания за дъската Крейг Евънс тече кръв. Кафъри знаеше как е изглеждал Евънс преди атаката, защото беше виждал снимките. Примижавайки, той замести лицето на Евънс с лицето на човека, който му се искаше да е бил на мястото на жертвата — Пендерецки.
— Ударих го странично по главата и той за малко да припадне отново. Пусна ме и в този момент аз го хванах за косата и завързах главата му за дъската. Виждаха се само лицето, ръцете му и… — той поспря за момент — … тестисите и пениса му. Разкопчах му панталоните и ги извадих още в началото. Просто така, за да ми напомнят, нали разбираш.
— А след това? — Кафъри се концентрира върху лицето на Пендерецки. — След това какво стана?
— Тогава се заех с отрязването на носа му.
— Какво е усещането?
— Някога нарязвал ли си пиле? Преди Евънс редовно го правех. Знаеш ли какво е усещането, когато отрязваш бутчето, за да го сложиш в чинията? Раздирането? Същото е.
Ръцете на Кафъри потреперваха. Беше стиснал зъби толкова здраво, че емайлът им можеше да се пропука от натиска. Виждаше всичко в съзнанието си — Пендерецки крещи, а хрущялите пукат и стържат, докато ножът преминава през носа му.