— С очите му се справих много по-лесно, отколкото очаквах. Никога не съм предполагал, че мога да завра по този начин палците си в главата на някого, но го направих. Тогава той отново припадна.
— И ти го изчака?
— Изчаках го да се свести. Той се опитваше да буйства, но не можеше. Продължаваше да повръща. Повръщаше на всеки десет минути. — Последва кратко мълчание. След това Ходещия мъж каза с весел глас: — А още не бяхме стигнали до най-хубавата част.
— Не?
— О, не. — Този път се изкиска. Кафъри се противопостави на желанието си да отвори очи. Имаше чувството, че ако отвори очи, ще види пред себе си един ухилен гном. — Не. Най-хубавата част беше отрязването на гениталиите му. Най-голямо удоволствие изпитах от това.
— Удоволствие?
— Да, полицай Кафъри. Удоволствие. Защото за това си дошъл да говорим. За удоволствието, което изпитах. Няма да се разплача и никога, никога няма да се разкая, независимо какво очакваш ти. Ще ти кажа, че най-великото удоволствие, което съм изпитвал в живота си, беше отрязването на топките на този мъж. Държах ги в ръцете си. Дръпнах ги, за да се опъне кожата максимално, и след това прокарах острието по нея. Почти не натисках. След това кожата отскочи като ластик към тялото му, а тестисите му останаха в ръцете ми.
Кафъри преглътна. Постара се гласът му да изглежда спокоен.
— А след това какво стана?
— След това пенисът му. Направих го бавно. Непрекъснато припадаше и трябваше всеки път да го чакам да се свести.
— Какво беше усещането?
— Все едно режеш пържола. Не беше трудно. Наклоних дъската за гладене назад и сложих един пън върху бедрата му. Така ми беше по-удобно. Разполагах с назъбен нож и реших да използвам него. Кръвта се просмука в дървения пън.
Мълчаха дълго. Единствените звуци, които нарушаваха тишината, бяха далечното жужене на магистралата и минаващите от време на време коли. Кафъри лежеше спокойно на земята, а лунната светлина къпеше клепачите му. Виждаше завързания Пендерецки. Виждаше лицето му, слабините му и кръвта, която беше текла по дъската за гладене и по пода. Той би го направил в задната стаичка, едната от тези, които гледаха към железопътната линия — там, където за последно бяха видели Юан. Така той щеше да вижда собствения си дом, светлините и местата, където двамата с брат му играеха. Вероятно би записал всичко на видео, точно както Ходещия мъж бе направил.
— Защо го разпъна на кръст?
— Защо го разпънах на кръст? — Той се изсмя с приглушен глас. — Това, господин полицай, ще си остане между нас двамата.
— Странно нещо си направил.
— Да — отговори спокойно Ходещия мъж. — Странно нещо е и един мъж да изнасили осемгодишно момиченце, да го изнасили четири пъти за три часа, а след това да го убие.
Кафъри отвори очи. Ходещия мъж седеше на мястото си и стискаше чашата със сайдер. Взираше се в далечината. Кафъри усети метален вкус в устата си, когато се замисли дали Ходещия мъж може да види смъртта на единственото си дете, без да затваря очи. Самият той винаги можеше да види смъртта на Юан. Защо при него да не е така?
— И? — попита след няколко минути Кафъри. Вече беше сигурен, че гласът му ще изглежда сравнително спокоен. — След това какво?
— След това извиках „Бърза помощ“.
— Гласът ти е бил спокоен. Говорил си така, все едно нищо не се е случило.
— Така е.
— А Евънс в това време е викал.
— Да. Викаше. Знаеш ли какво викаше? Не се чува на записа, а и по време на процеса не се разбра. Знаеш ли кого викаше?
Кафъри се поколеба. Отново затвори очи и се потопи дълбоко в мислите си. Чувстваше тежест в гърдите си — там, където се съхраняват истините.
— Не знам със сигурност, но си мисля…
— Да? Какво мислиш?
— Мисля, че е викал майка си.
От тъмнината долетя дълга въздишка.
— Прав си. Той викаше майка си.
38.
Нощта бе дошла. Флий седеше в кабинета и се взираше в екрана на монитора. Не си беше направила труда нито да включи лампата, нито да затвори прозореца. Часовете минаваха, а дискусията във форума продължаваше. Чуваше се бипване всеки път, когато се появеше ново съобщение. Анди Пърл се опитваше да обясни как се е чувствал, когато е стигнал до първата база и предал на поддържащия водолаз съобщение. Двамата нямали радиовръзка помежду си, затова Пърл му показал: „Крабик е мъртъв“. Онзи поклатил глава и посочил с пръст към повърхността. Крабик не бил на дъното, бил закачен за въжето на няколко метра над тях.