Крабик по някакъв начин успял да се справи с наркозата. Той стигнал дъното, останал за няколко секунди там, а след това се отправил към повърхността. Да, той бил зле, и когато най-накрая, след десет часа, стигнали до повърхността, не можел сам да излезе от водата. Анди Пърл твърдеше, че вените в очите на Крабик били спукани и че дишал така, все едно се опитвал да надуе стар дюшек. Обаче бил жив и в съзнание. Дори говорил известно време, преди да бъде откаран в болницата. Това, което той казал на Пърл, стресна Флий. Докато лежал на носилката, Крабик се обърнал към приятеля си, протегнал ръка и със смразяващ глас казал: „Семейство Марли. Видях семейство Марли. Те са върху една издатина близо до дъното“.
Флий започна да масажира скалпа си. Опитваше се да разбере какво е видял Крабик. Представи си шума от дишането на водолаза и светлината на фенерчето. Представи си как от тинята изниква ръка на скелет. Родителите й са върху склона на Бушменската дупка. В този момент тя осъзна, че някъде в нея е мъждукала светлината на надеждата — нелогичен сън, в който родителите й са се измъкнали от Бушменската дупка и са се спасили; в който Том, поддържащите водолази и ибогаинът са допуснали грешка.
Тя искаше да пише, да задава въпроси като: Крабик сигурен ли е, че са били семейство Марли? Имате ли представа какво е точното им местоположение? И най-важният въпрос — на какво разстояние е тази издатина от дъното? Пет метра? Десет метра?
Пърл обаче не можеше да й помогне. Флий разбра това по начина, по който отговаряше на въпросите. А освен това Крабик все още беше в болницата и не можеше да говори. Пърл написа: „Хайде да оставим човека на мира“, когато участниците поискаха повече информация. „Нека да го оставим да се възстанови и да излезе от болницата, тогава го попитайте.“
Тя прегледа съобщенията и се опита да разбере преди колко време е започнало всичко. Първото неясно съобщение за това, че родителите й са били забелязани, беше отпреди два дни. Цели два дена то е седяло там, а тя не е знаела. Майка й обаче по някакъв начин беше успяла да я предупреди. „Сега вече ще ни намерят.“
Флий потърка длани, защото внезапно й стана студено. Това не е възможно, нали? Откриване на забравени спомени — да, но разговаряне с мъртвите? Възможно ли е да е влизала в сайта през последните два дни, а после да е забравила заради ибогаина? Отново насочи съзнанието си към спомените. Кайзер бе използвал компютъра си. Тя си спомняше почукването върху клавиатурата. Може би той е излязъл за момент от къщата, а в това време тя инстинктивно е станала от дивана и е седнала пред компютъра.
Луната се показа над кипарисите. Ти какво би ми отговорил, Кайзер? Какво би отговорил, ако ти кажа, че съм говорила с мъртвите?
Извади мобилния си телефон и набра номера на Кайзер. Той обикновено беше буден по това време. Мотаеше се из пристройките, забиваше пирони и често не чуваше звъненето. Тя остави телефона да иззвъни двайсет пъти, за да има той време да се върне в къщата. Но все още не вдигаше. Флий затвори и отиде да вземе ключовете от колата на Том. Трябваше да отиде при Кайзер. Обличаше палтото си, когато се сети за едно изречение: „Убедени са, че могат да говорят с мъртвите, само защото си инжектират разни лайна във вените“.
Тиг. А ти? Какво би казал ти? Облече палтото си и набра номера на Тиг. Той отговори след шестото позвъняване. Изглеждаше задъхан и Флий си представи как седи при самотната си откачена майка.
— Да — каза той и преглътна, за да нормализира дишането си. — Да, какво?
— Тиг. — Тя дръпна ципа на палтото нагоре. — Случи се нещо странно.
Той замълча за момент, а после подсмръкна.
— Радвам се, че се обади — каза напрегнато. — Радвам се, защото ти винаги спазваш обещанията си. Винаги ми е приятно да видя, че спазваш обещанията си.
Флий се поколеба. Беше ли обещала да му се обади? След секунда си спомни. Последното нещо, което той й каза на излизане от къщата на Мабуза, беше: „Моля те, обади ми се“. Тогава тя му отговори: „Да, обещавам“.
— Чаках те. — Флий го чуваше как ходи насам-натам. Нещо издрънча и тя реши, че Тиг е в кухнята. — И ето на, ти се обаждаш. Хубаво е, че си обърнала внимание на думите ми.
Флий се чувстваше като пребита.