— Съжалявам — каза тя.
— Как е старият ти приятел, полицаят? Готов за действие?
— Какво?
Тиг се засмя.
— Той харесва женичките му да са услужливи, ако ме разбираш за какво говоря.
— Не, не разбирам.
— Попитай го дали свиква с новото място. Попитай го дали има нужда от туристически гид. Заведи го на околовръстното.
— Тиг, моля те. Обадих ти се, защото имах нужда от теб. Наистина. Съжалявам, че не се обадих по-рано, но, моля те, говори с мен като с човешко същество. Не с недомлъвки. Или да спрем за днес и да поговорим друг път. Трябва да излизам.
Тиг замълча за момент, след това изсумтя.
— Добре тогава — каза небрежно. — Ще поговорим друг път. — Преди тя да успее да го спре, той затвори телефона.
Втренчи се в екрана на мобилния си. Не можеше да повярва, че й бе затворил така. Мамка му, мамка му, мамка му. Докато стоеше на прага, започна да му пише съобщение. В това време стационарният телефон на масата иззвъня и тя подскочи. Пусна ключовете в джоба си и вдигна слушалката.
— Кайзер?
— Не. Манди е. Какво става?
— Манди.
— Да, Манди. Виж какво, Флий, цяла нощ се опитвам да го открия, а той или си е изключил телефона, или отхвърля обажданията. Трябва да говоря с него.
Флий се почеса по главата, опитваше се да измисли нещо.
— Чакай малко. — Остави слушалката на бюрото и отиде в коридора. Беше тъмно като в рог. Чак тогава разбра, че е станало много късно. — Том? — извика в мрака тя. — Том? Къде си? — Изчака, отброявайки мислено до петдесет, а след това се върна при телефона. — Манди, не мога да го открия. Сигурно е в бараката. Ще го накарам да…
— В бараката? Почти единайсет часът е. Там е тъмно. Какво прави?
— Не знам. Ще му кажа да ти се обади, когато…
— Но ти преди няколко часа обеща, че ще му кажеш да ми се обади. Той защо ме лъже.
— Не лъже.
— Сигурна ли си? Защото, ако ме лъже, ще го убия. — Флий си пое дъх, за да й отговори, но Манди продължи: — Ще го убия, ако ме лъже.
Флий се изправи и погледна към мрака навън, към градината, в която двамата с Том бяха играли като малки. Нещо в главата й прещрака.
— Знаеш ли какво, Манди — каза със студен глас тя. — Разкарай се и го остави на мира! Ще ти се обади, когато поиска.
Флий затвори телефона. Ръцете й трепереха, а мислите й препускаха. Измъкна ключовете от джоба си и закрачи към вратата. В този момент фаровете на някаква кола осветиха дневната. Тя отиде в страничната стаичка и дръпна завесите. Фордът зави по алеята и се отправи към задната част на къщата. Том. Най-после.
Почувства слабост, докато отиваше да му отключи. Имаше да му казва толкова много неща, че не знаеше откъде да започне.
В първия миг не осъзна, че нещо не е наред. Дори когато видя колко бързо се движи колата. Дори когато той наби рязко спирачки, а след това бързо превключи на задна. Не предполагаше, че с него става нещо. Мислеше си само за това, което бе видяла в Мрежата. Брат й я подмина, влезе в къщата и се отправи към тоалетната. Чак тогава тя разбра, че той плаче.
Стоеше на прага и го гледаше как завърта кранчето и пъха лицето си под водната струя. Дишането му бе тежко, цялото му тяло трепереше. Флий чу шума от приближаваща кола. Светлината на още едни фарове облиза стените на къщата.
— Полицията е. — Той се изправи, взе една кърпа от полицата и избърса очите си. — Полицията. — Той подсмръкна. — По петите ми са още от магистралата.
Флий видя, че колата е спряла близо до вратата.
— Полицията? — измърмори тя. Произнесе думата така, все едно я чуваше за първи път. Беше абсурдно. — Какво искат?
— О, мамка му — каза Том и притисна лицето си в кърпата.
— Том? Том, какво е…? — Ужасна мисъл нахлу в главата й. Тя дръпна кърпата, за да го накара да я свали. Лицето му беше зачервено, очите — кървясали, дъхът — тежък. — Господи, Том! — Той се опита да се извърне засрамено назад, но тя стисна китката му и го задържа. — Том? Колко си пил? Миришеш. Ти идиот ли си!
— Съжалявам, съжалявам — каза той и започна да клати отчаяно глава. — Просто всичко се обърка. Толкова жестоко се обърка.
Чу се звънецът на входната врата. През цветното стъкло се виждаше неясен разкривен силует. Флий го изгледа с празен поглед.
— Моля те, говори с него — каза Том развълнувано. — Моля те, моля те, Флий, кажи му да се маха! Нищо повече няма да искам от теб. Обещавам. — Той сграбчи ръката й. — Моля те! — просъска той. Гласът му трепереше. — Кажи му да ни остави на мира. Бързо.