— Знаеш ли какво се говори при нас? Говори се, че ще свалиш униформата.
Тя го изгледа с каменно изражение.
— И защо говорят такива работи?
— Защото по тези места главите на криминалистите са заврени в задниците им. Има нужда от хора с нестандартно мислене. Нали разбираш. Хора като теб. Такива, които се замислят каква е откраднатата кола и защо е открадната.
Флий се вторачи в него, но не му отговори. След няколко секунди Проуди разбра, че разговорът е приключил, усмихна се плахо, извади ключовете си и се извърна към колата. Поколеба се и се обърна отново към нея.
— Само още едно нещо — каза той. — Имала си причина да избягаш от мен, но бъди внимателна по тези места. Случиха се три пътнотранспортни произшествия миналия месец. Помниш ли онова малко момиченце, което изхвърча през предното стъкло. Без колан. Последните десетина метра се влачило по лице. — Той сви рамене и погледна къщата. След това огледа форда и се обърна към сребърните отблясъци на езерцето. — Да. Според мен е по-добре, че умря. Не бих искал родителите й да я виждат такава.
Той влезе в патрулната кола, докосна челото си в подигравателен поздрав и запали двигателя.
Флий го гледаше как се отдалечава. Щом светлината от фаровете се стопи, тя остана сама в нощта. Компания й правеше единствено совата, прелитаща край кулите на църквата, край абатството и над хълмовете в далечината. Усети как приятната студенина я обгръща като втора кожа. Усети със сърцето си как майка й я докосва и й казва: „Всичко е наред“. Кайзер можеше да почака до сутринта. Сега трябваше да поговори с Том.
Дишайки дълбоко, тя постоя навън още няколко минути. Присъствието на майка й се стопи и изчезна, и нощта вече не изглеждаше необикновена. Совата влетя в гората и изчезна от погледа й. Когато се обърна, за да влезе в къщата, Флий с безразличие забеляза, че у Оскарови вече не свети.
40.
18 май
Беше десет сутринта, а Джак Кафъри отново мислеше за изкупление. След като се прибра вкъщи предната нощ, дълго лежа буден, мислейки за Крейг Евънс — разпънат на кръст, завързан за дъската за гладене. Мислеше и за Пендерецки. Все още го болеше, че дебелият дърт поляк бе успял два пъти да измами правосъдието. Първо се измъкна чист от процеса за убийството на Юан, а след това се самоуби. Кафъри го бе открил обесен, заобиколен от мухи, барбитурати и лайна. Човекът, който бе убил Юан, никога нямаше да разбере през какво е преминал Крейг Евънс. И сега, в тази слънчева утрин, докато стоеше на паркинга пред обществения център на Менготсфийлд, Кафъри си припомни още нещо от думите на Ходещия мъж: „Не се опитвай да ми пробутваш онези неща за изкуплението“.
Спомни си това, защото цяла сутрин се занимаваше с разпитите на управителите на центровете за наркомани и в момента беше на адреса на един от тези, които бяха получавали пари от Мабуза — Томи Бейнс — главен попечител в благотворителната организация „Улеснения за потребителя“. Кафъри погледна към прозорците на църквата и към корнизите, които хвърляха остри сенки. Анализите на банковата сметка на Мабуза и на списъка, предоставен от Човека с чантата, показваха, че всяка от осемнайсетте групи, които Моси вероятно е посещавал, е получавала пари от Мабуза. Сумите бяха различни, но южноафриканецът имаше контакти с всички тези организации. По някаква необяснима причина Кафъри най-много се интересуваше от организацията на Бейнс.
Бутна входната врата и влезе в хладния коридор. Простият син килим заглушаваше стъпките му. „Тиг“6 така се бе нарекъл Бейнс. Спомняше си, защото прякорът го бе подразнил. Откри, че изпитва странно усещане спрямо думата „Тиг“. Зачуди се дали не е някакъв остатъчен гняв, породен от факта, че Пендерецки се бе отървал. Хора като него и Тиг като че ли винаги получаваха втори шанс. Докато отиваше към офисчето, Кафъри си помисли, че единственото мъничко нещо, което може да направи, е да вгорчи живота на Тиг.
— Пак ти? — каза Бейнс и вдигна очи от копирната машина. Из стаята се мотаеха и две жени, по-възрастни от него. Те бяха облечени с рокли в трудно определим цвят и Тиг силно контрастираше на техния фон. Той имаше леко агресивна стойка и носеше потник, камуфлажни панталони и обувки „Док Мартенс“. — Срещата ми започва в единайсет, но хората идват по-рано, така че, каквото имаш да ми казваш, казвай го бързо.
Кафъри се засмя леко. Точно така очакваше да реагира Томи Бейнс.
— Бих искал да поговорим на спокойствие — каза той.