— Моля — каза Тей и протегна ръка към вратата. Кремавата материя на дрехата й се плъзна към рамото й. — Ще сложа сока ви в хладилника.
Навън беше топло. Дали някой знаеше коя част от тази страна ще е все още над водата след петдесет години? По южния склон растяха стари широколистни дървета, а пътечката беше обградена от фиданки. Младите дръвчета засенчваха входа на АДРИ. Кафъри погледна към рецепцията. Клоуи и Тей бяха с гръб към него и вършеха някаква канцеларска работа. Той отиде зад пейката и се подпря на твърдата й облегалка. Извади торбичката с тютюн от джоба си. Беше излъгал, че иска да проведе телефонен разговор. Всъщност искаше да изпуши една цигара и да помисли.
Интересуваше го човекът с бялата риза и якето. Запали цигарата и изпълни дробовете си с дим, оставяйки отровата да проникне там, където не трябва да прониква отрова. Някакъв човек беше седял до Моси на тази пейка. Може би в последния ден от живота му. Много интересно. Издиша и димът се изви като змия и се отправи нагоре, към боровите иглички и подобните на човешка ръка листа на гинко билобата. След това изчезна в синевата.
Нещо помръдна сред дърветата. Кафъри го видя с периферното си зрение, но когато се обърна, там нямаше нищо. Само няколко раздърпани сенки, които танцуваха около миналогодишните листа по земята. Той се взря в стволовете на дърветата и се опита да определи дали е било животно, или поклащащ се клон. А може би нещо припкаше из мозъка му? Както и да е. Тази част на света беше много, много особена. Земята, на която стоеше, някога е била под водата. До седемнайсети век Гластънбъри Тор е бил остров. След това направили дренажните системи и Гластънбъри се превърнал в град. Град, известен с вещиците си. Странна работа, независимо каква националност има човек и какви са обичаите и вярванията му, суеверията и магиите винаги има за какво да се захванат. Тей бе казала, че ибогаинът се използва от някакво африканско племе. За ритуали…
Извади от джоба си брошурата на АДРИ. Стисна цигарата със зъби, бръкна във вътрешния си джоб и извади химикалка. Сгъна брошурата върху коляното си, а след това очерта кръг около снимката на корена. Ибога. Ибогаин. Днес за първи път чу за това растение. То по някакъв начин бе свързано със съдбата, сполетяла Моси. А може би в тази връзка имаше нещо магическо.
Прибра химикалката и брошурата. Наведе се да смачка цигарата си в пейката, когато очите му се спряха върху едно монтирано над входа устройство — малко кръгло стъкълце. Усмихна се. Иронична, доволна усмивка.
„Благодаря ти, Господи“, помисли си той. Разкъса цигарата с нокти и хвърли парченцата на земята върху изгнилите листа. „Благодаря ти за камерата, Господи“.
41.
18 май
Слънцето беше високо над Солсбъри Хил, когато Флий се събуди. Горещо и оранжево, то блещукаше над ивицата облаци в далечината. Въздухът беше влажен и потискащ и затова главата й пулсираше. Беше спала само пет часа. Предната нощ, когато се качи на горния етаж, за да говори с Том, видя, че го няма. Беше изчезнал. Очуканата му кола също я нямаше. Вероятно се бе измъкнал от къщата и бе пуснал колата по инерция. Идиотчето бе пазило тишина и Проуди не се бе усетил. В продължение на цял час Флий се опитва да се свърже с него по телефона, но той така и не вдигна. Когато се отказа да го търси, главата я болеше толкова силно, че вече не й се искаше да ходи при Кайзер. Искаше й се само да изпие един парацетамол и да си легне. Когато се събуди обаче, главоболието още не беше изчезнало. Не беше изчезнало и другото — притеснителното чувство, че ибогаинът наистина й бе дал възможност да разговаря с мъртвите. Точно както бе казал Кайзер. Трябваше да поговори с него, да го попита дали в действителност вярва в това.
Беше получила съобщение на мобилния си телефон — не искали да я тревожат през почивния й ден, но трябвало да знае, че ще работят близо до границата с Уилтшир. Някаква знаменитост била изчезнала безследно. Красавицата Мисти Китсън — съпруга на футболист от Висшата лига, била напуснала някаква частна клиника предния следобед. Полицаят, занимаващ се с издирването, вкарал параметрите на търсенето, като използвал програмата „Блу 8“ и картата на района. Веднага забелязал, че на две мили от клиниката има голямо изкуствено езеро. Това било съвсем достатъчно, за да бъдат извикани водолазите. Този случай привличаше общественото внимание, но Флий не се интересуваше от изчезнали знаменитости. Нека екипът й да се оправя с това. Тя трябваше да зададе един въпрос на Кайзер. Изтри съобщението, взе си душ и бързо се облече. Качи се в колата и се отправи към Мендипс.