— Какво? Какво става?
Скини се приближава и сяда на окъсаното канапе. Прегръща с ръце раменете си и погледът му подсказва, че се е случило нещо лошо.
— Какво?
Скини клати глава, извръща очи встрани и поглежда към клетката. Отново грозникът.
— Брат ти — казва Моси. — За него ли?
Скини кима унило и обърсва нос с длан.
— Какво е станало? Какво е направил сега?
Той преглъща така, сякаш има буца в гърлото си.
— Какво?
Скини вдига ръка и докосва с палец устата си няколко пъти. В първия момент Моси си помисля, че по този начин африканецът се опитва да се успокои. После обаче разбира, че това е жест. Скини го повтаря и Моси разбира за какво става въпрос.
— Пиене?
Африканецът кима.
— Пиян ли е? Чичото го е хванал?
Скини изкривява физиономия и започва да търка с пръсти раменете си. Изражението му кара Моси да изтръпне.
— Какво е пил?
Скини продължава да мълчи. Моси вече е сигурен, че брат му е направил голяма беля. Съдейки по изражението на Скини и по шумовете в коридора, достига до извода, че чичото е хванал грозника да пие нещо, което не бива да пие. Започва да подрежда мислите в главата си, когато изведнъж всичко му се изяснява. Чувства се така, все едно в корема му се извива змия.
— Мамка му — казва плахо той. — Ти се шегуваш. Шегуваш се.
Става бавно. Чувства се замаян. Не може повече да седи тук и да чака Джона. Всичко е твърде прецакано. Отива до вратата и я блъска.
— Хей! — провиква се той към коридора. — Пусни ме! — Никой не отговаря. Отвън вече не се чуват викове. Той блъска силно по вратата и цялата сграда започва да кънти. — Хей! — крещи той. — Ела и ме пусни! Вече ми дойде до гуша от вас, извратени мръсници такива.
— Недей! — казва Скини. — Недей. Ще го ядосаш.
На Моси обаче не му пука. Той блъска вратата, опитвайки да я извади от пантите.
— Пусни ме! — Гласът му става все по-гръмогласен и по-гръмогласен. — Пусни ме, мръснико! Пусни ме!
Моси трепери, защото повече не може да стои в една стая с животно. Точно такъв е братът на Скини — животно. Да направи такова нещо! Да пие от кръвта му! Дори не е нужно да се споменава това. Малкият мръсник е отворил хладилника, взел е кръвта му и я е изпил. Сега вече Моси е готов на всичко само и само да излезе навън.
— Ела и ме пусни, по дяволите. — Той крещи и се блъска във вратата. — Пусни ме!
След дълго викане и блъскане от тъмнината в края на коридора долита звук. Моси не го чува. В този момент обаче вижда светлина и замлъква. Моси замръзва, когато от нищото се появява глава. Чичото върви по коридора. Облечен е в синя риза и светли панталони. Моси никога не го е виждал толкова отблизо. На ръцете му има ръкавици, но не това го плаши най-много. Сега вече Моси разбира защо главата на чичото изглежда толкова голяма — заради гумената маска за садо-мазо на лицето му.
Моси се отдръпва от вратата и отстъпва назад. Скини се е свил в ъгъла.
— Какво? — крещи към него Моси. — Какво ти става? Той какво ще…
Ключалката изщраква, вратата се отваря и чичото влиза в стаята. Всичко става толкова бързо, че след това Моси няма да помни почти нищо. Няма да помни дали Скини му е помогнал и какво точно се е случило. В първия момент тича към банята, а в следващия се удря в канапето. Притиснат е и не му достига въздух. Чичото е бърз и жилав, мощен като бик. Толкова е ядосан, сякаш може да разбие стените с голи ръце.
Моси опитва да се бори, но не му достига въздух. Лежи задъхан на канапето и се мъчи да нададе вик. Някой сяда върху него. Не може да види кой, защото очите му са покрити. Вероятно е чичото, ако се съди по силата. Огромна тежест се стоварва върху гърдите на Моси и изкарва въздуха му. Дробовете му са силно притиснати. Смъртта е близо.
Моси чува хриптенето на дробовете си, докато опитва да си поеме дъх. Чичото диша тежко като кон. Някой сграбчва ръката на Моси. Той се опитва да я освободи, но не успява. Усеща нещо познато — убождане. Не може нищо да направи, защото иглата е вече вътре. Това е по-бързо от доза хероин. Почти веднага през тялото му минава мощна вълна. Главата му се изпълва с гласове, а след това всичко приключва. Вратът му се отпуска и той застива неподвижен. Само ръката му леко потрепва, докато цялото съдържание на спринцовката се влива в надупчената му вена.