— Мисля, че съм способна да проследя едно хлапе — обидено заяви Пийбоди.
Ив се надяваше сътрудничката й да не позволи на Джейми да извърши нещо глупаво. Въздъхна, обърна се и влезе в „Спирит Куест“. Въздухът в магазина беше натежал от миризмата на тамян и на разтопен восък. Въпреки че лъчите на яркото октомврийско слънце проникваха през витрината и се отразяваха през призмите, висящи от тавана, в залата горяха няколко дузини свещи.
Изида забеляза Ив и се намръщи, сетне процеди:
— Свърши ли с Час, лейтенант?
— Засега. Моля да ми отделиш няколко минути.
В този момент към Изида се приближи някаква клиентка с молба да й обясни как да приготви билките, които опресняваха паметта.
— Варите сместа в продължение на пет минути, после я прецеждате. Препоръчвам да пиете отварата всеки ден в продължение на една седмица. Уведомете ме, ако не получите желания резултат — обясни Изида и се обърна към Ив: — Както виждаш, моментът е неподходящ.
— Няма да те задържам. Интересувам се защо Лобар те е посетил няколко дни преди да прережат гърлото му.
Говореше тихо, но с поведението си даваше да се разбере, че е твърдо решена да получи отговор на въпроса си. Изида трябваше да прецени дали да останат в търговската зала или да се скрият от очите на любопитните клиенти.
— Започвам да мисля че съм сгрешила в преценката си за теб. — Амазонката направи знак на млада жена, която Ив беше видяла по време на церемонията, и се запъти към помещението в дъното на магазина. — Джейн ще обслужва магазина, но не искам да я оставям задълго сама, тъй като съвсем отскоро е при нас.
— Ясно — взела си я на мястото на Алис.
— Никой не ще може да замени Алис! — В очите на Изида проблеснаха гневни пламъчета.
Влязоха в помещение, което беше едновременно кабинет и склад. Върху подсилени пластмасови полици бяха подредени скулптури на невиждани чудовища, свещи, запечатани кутии със сушени билки, шишенца, пълни с различно цветни течности.
Върху бюрото стояха компютър и свръхмодерна комуникационна система.
— Великолепна техника — отбеляза Ив. — Не предполагах, че магьосниците се нуждаят от компютри.
— Не сме старомодни и нямаме нищо против да се възползваме от чудесата на напредналите технологии. — Покани гостенката да седне в кресло с висока облегалка с дърворезба, а тя се настани в друго, на което облегалките за ръцете имаха форма на криле. — Дано да спазиш обещанието си и да не ме бавиш. Ала първо искам да разбера възнамеряваш ли да оставиш Час на спокойствие?
— Задачата ми е да разследвам няколко убийства, не да се грижа за душевния комфорт на един заподозрян.
— Как е възможно да го подозираш? — Амазонката здраво стисна облегалките и се приведе. — Ти по-добре от всички знаеш какво е преживял.
— Ако вземеш предвид миналото му…
— Какво ще кажеш за твоето минало? — прекъсна я Изида. — Дали кошмарното ти детство ти се е отразило отрицателно или ти е помогнало да станеш по-добра и по-човечна?
— Не говори за миналото ми, което не познаваш — с привидно безразличие изрече Ив.
— Виденията, които ми се явяват, понякога са откъслечни и замъглени, в други случаи са ясни като бял ден. Знам, че си страдала незаслужено, също като Час. Знам, че не можеш да забравиш душевната травма и често си недоверчива към хората, които те обичат. Час изпитва същите чувства. Знам, че правиш усилия да се помириш с миналото… Виждам някаква стая… — Гласът й стана по-плътен, очите й потъмняха. — Малка, неприветлива стая, окъпана в мътночервена светлина. В ъгъла е сгушено пребито и окървавено дете. Болката му е неописуема. Виждам и някакъв мъж. Дрехите му са подгизнали от кръв. Лицето му е…
— Престани! — извика Ив. Сърцето й биеше до пръсване, тя се задушаваше. За миг се бе превърнала в хленчещото, свито в ъгъла момиченце с окървавени ръце. — Върви по дяволите!
— Извинявай. — Изида притисна треперещата си ръка до сърцето си. — Много извинявай. Никога не съм постъпвала така. Поддадох се на гнева… — Тя стисна клепачи и отново прошепна: — Моля те да ми простиш.
Седемнайсета глава
Ив скочи от стола. В тясното помещение едва можеше да се обърне, камо ли да крачи напред-назад, за да се поуспокои и да прогони кошмарния спомен.
— Разбирам — започна тя с леден тон, — че притежаваш ясновидски способности. Психиатрите все още не са наясно какво представляват медиумите. Признавам таланта ти, но ти забранявам да проникваш в съзнанието ми.