— Пращай информацията. Ще направя каквото мога.
— Задължена съм ти. А, още нещо. Непрекъснато удрям на камък, когато се опитам да открия нещо повече за онзи тип Олбан. Едва трийсетинагодишен е, но няма данни къде е учил, липсват медицинският му картон, както и сведения за родителите му. Няма досие в полицията, дори не е глобяван за неправилно паркиране. Мисля, че е накарал някого да заличи данните му от компютрите.
— За тази цел са необходими много добри електронни специалисти и доста пари. И все пак тук-там остава по нещичко.
Ив си спомни, че и за съпруга й имаше подозрително оскъдна информация. Пък и не беше никак чудно — Рурк беше компютърен гений, не му липсваха и купища пари. Подкупващо се усмихна на ирландеца и промълви:
— Убедена съм, че само ти можеш да откриеш неоткриваемото.
— Престани да ме четкаш. — Той й намигна. — Ще ти се обадя, щом имам резултат.
— Благодаря ти.
— Стори ми се, че разговаряш с Фийни! — възкликна Мейвис и влетя в кабинета, буквално подскачайки на въздушните си маратонки в яркожълто. — По дяволите, защо прекъсна връзката? Искаше ми се да си полафя с него.
Ив стисна устни. Мейвис беше облечена в типичния си стил. Косата й беше яркожълта като маратонките и неоновото сияние правеше очите й още по-изразителни. Панталоните й от лъскав изкуствен каучук бяха изрязани под пъпа й, в който блестеше червен камък, и плътно прилепваха към тялото й. Блузата (ако дрехата изобщо можеше да се нарече „блуза“) представляваше платнена лента в същия цвят като панталоните и едва прикриваше гърдите й. Отгоре певицата беше наметнала прозрачна пелерина.
— Нима не се опитаха да те арестуват? — възкликна Ив.
— Не. Обаче ми се струва, че дежурният сержант получи оргазъм. — Мейвис запърха със зелените си мигли и се тръсна на стола. — Тоалетът ми е жесток, нали? Един от най-новите модели на Леонардо. Да тръгваме.
— Да тръгваме ли? Къде?
— Имаме запазен час в козметичния салон. Трина успя да те смести между другите клиентки. Оставих две съобщения на телефонния ти секретар. Не се опитвай да ме излъжеш, че не си прослушала съобщенията си.
Ив си спомни, че изобщо не беше обърнала внимание на посланията на певицата. Присви очи и заяви:
— Мейвис, нямам време за глупости.
— Днес не си ползвала обедната си почивка. Попитах дежурния сержант, преди да е припаднал при вида ми — самодоволно обяви певицата. Тъкмо ще се нахраниш, докато Трина се постарае да заприличаш на човек.
— Че какво ми е сега?
— Нямаше да е толкова зле, ако не се беше подстригала сама и то два пъти. — Мейвис стана и й подаде якето. — Предлагам ти да дойдеш доброволно. Много добре знаеш, че ще те тормозя докато постигна своето. Вземи си един час почивка. Обещавам, че в един и половина отново ще бъдеш на работното си място и ще се грижиш за безопасността на нюйоркските жители.
Ив реши, че няма смисъл да спори, грабна якето от ръцете й и заяви:
— Предупреждавам те, че искам само подстригване. Няма да разреша на Трина да маже по лицето ми разни гадости.
— Далас, успокой се — промълви Мейвис, хвана я под ръка и я побутна към вратата. — Ще ти кажа нещо — истинско удоволствие е да си жена. Използвай онова, с което природата те е надарила.
Ив погледна към приятелката си, която вървеше до нея и съблазнително полюшваше стегнатото си задниче и промълви:
— Мисля, че с теб имаме различни представи за това каква трябва да бъде жената.
Ив се почувства леко замаяна от миризмите на отвари, лосиони, лакове и бои за коса, характерни за козметичните салони, и се облегна назад на специалния стол.
Още не можеше да повярва, че се е оставила да я съблекат, да намажат тялото й с балсам и да поставят на лицето й козметична маска, след което я бяха подложили на безмилостен масаж. Сетне лакираха ноктите на ръцете и на краката й и заобсъждаха дали да й направят временна татуировка или да поставят халки на зърната на гърдите й. В този момент Ив не издържа и пламенно се възпротиви. Чувстваше се като пленница, тялото и косата й бяха покрити с мазила, които според Трина имали вълшебно въздействие. Макар да не искаше да си го признае, тя се страхуваше от фризьорката и нейните щракащи ножици. Ето защо, докато Трина я подстригваше и я масажираше, Ив държеше очите си затворени. Изпитваше ужас при мисълта, че ако застане пред огледалото, ще види двойничка на Трина с розова, ситно накъдрена коса и с гърди, заострени като торпеда.
— Не си идвала при нас цяла вечност — мърмореше фризьорката. — Обясних ти, че трябва да бъдеш редовна посетителка. Имаш правилни черти и стегнато тяло, но ако не се поддържаш, ще загубиш красотата си. Ако идваше по-често, нямаше да ми отнеме толкова време да те вкарам в релси.