Ив си помисли, че не иска да я „вкарват в релси“. Единственото й желание бе да я оставят на мира. Изтръпна, когато дочу някакво бръмчене и нещо едва не докосна затворените й клепачи. Досети се, че това е уредът за оформяне на веждите и се опита да се успокои. Важното беше, че Трина не татуира върху челото й ухилено лице. Без да отваря очи, тя запротестира:
— Много се забавихме. Трябваше отдавна да съм в кабинета си.
— Не ме карай да бързам. Магията изисква време.
„Магия — помисли си Ив. — Напоследък всички са обсебени от мисълта за магии.“ Неволно се заслуша в безгрижното чуруликане на Мейвис, която коментираше някакъв нов лосион за тяло.
— Кожата ми блести като злато, Трина. Ти си истинска магьосница. Трябва да намажа цялото си тяло. Леонардо ще бъде във възторг.
— Предлагаме лосиони с шест различни вкуса. В момента най-популярен е този с вкус на праскова. Сигурен съм, че любимият ти ще го одобри.
„Отвари и лосиони — каза си Ив. — Дим и огледала. Обреди и ритуали.“ Отвори очи и видя как Трина и Мейвис разглеждат някакво шишенце със златиста течност. Хрумна й, че приличат на орисници. Внезапно я осени гениална идея и тя се изправи. Трина възмутено й извика:
— Лягай, Далас. Остават ти още две минути.
Ала Ив не й обърна внимание, а възбудено заговори на Мейвис:
— Веднъж ми спомена, че си изкарвала пари като си се преструвала на медиум.
— Точно така. — Певицата размаха ръце, за да изсъхнат току-що лакираните й нокти. — Била съм мадам Електра, която вижда и знае всичко. Или пък Ариел, духът с тъжни очи. — Наведе глава и си придаде печално изражение. — Превъплътявах се поне в шест различни образа.
— Ще разбереш ли, ако имаш пред себе си човек, който изпълнява същия „номер“?
— Господи, Далас, не ме подценявай. Ще разпозная мошеника дори със завързани очи.
— Не съм те виждала в ролята на ясновидка — замислено промълви Ив, — но в другите те биваше.
— Но все пак успя да ме разкриеш и да ме арестуваш.
— Защото съм по-добра от теб. Слушай, ще те помоля за една услуга… — В този момент Трина се приближи и я накара отново да легне на стола. — Всъщност искам услуга от теб и от Трина.
— Хей, да не би да имаш предвид полицейска работа? — поинтересува се козметичката.
— Може би.
— Супер — заяви Трина и я поведе към умивалника.
— Искам да посетите един магазин и да се престорите на клиентки. — Ив затвори очи, когато фризьорката започна да мие косата й. — Постарайте се да накарате продавачката (името й е Джейн) да се разбъбри. После ще ми опишете впечатленията си и ще ми съобщите какво сте научили. Собствениците на магазина не обичат ченгетата.
— Кой ли ги обича? — беше коментарът на Трина.
— Интересуват ме впечатленията ви — повтори Ив. — Ще се престорите, че се интересувате от билки, които подсилват оросяването на мозъка, от отвари за повишаване на сексуалната потентност, както и за лекуване на нерви.
— Сигурно става дума за наркотици — набързо се досети Мейвис. — Подозираш, че собствениците на магазина са пласьори, нали.
— Просто искам да потвърдя или да елиминирам подобна възможност. Убедена съм, че ще се справите по-добре от агент, работещ под прикритие. Ще разберете дали са измамници и лъжат клиентите. Дали изнудват някого, факт е, че имат пари. Искам да науча откъде идват.
— Ще бъде жестоко, Мейвис. — Трина се ухили. — Представяш ли си, двете с теб ще бъдем детективки. Също като Шерлок и доктор Джекил.
— Щуро ще се забавляваме. Хей, мисля, че не беше доктор Джекил, а доктор Холмс.
Ив отново затвори очи.
Когато се прибра вкъщи, Мейвис и Трина вече бяха там и разказваха на Рурк приключенията си. Ив вдигна Галахад и се запъти към дневната, откъдето ехтеше смях.
— Купих някакъв лосион — говореше Трина, — който събуждал животинското в мъжете. — Пъхна ръката си подноса на Рурк и попита: — Е, как ти действа?
— Ако не бях женен за ченге, което не се разделя с оръжието си, щях да… — Той забеляза съпругата си и широко се усмихна. — Здравей, скъпа.
— Довърши си мисълта — подкани го Ив и пусна котарака на скута му.
— Ще почакам докато свалиш оръжието си.
— Далас, беше толкова… толкова интересно — намеси се Мейвис и скочи на крака, при което разплиска виното си. — Нямам търпение да се прибера вкъщи и да разкажа всичко на Леонардо. Обаче с Трина решихме да хапнем навън и да дойдем право тук. Само да видите какво съм накупила… — Тя понечи да бръкне в един от многобройните пликове, върху които беше изрисуван рекламният знак на „Спирит Куест“.