Выбрать главу

— Защо точно във вторник?

Певицата нетърпеливо тупна с крак.

— Защото тогава е нашето празненство по случай Халоуин. Нали обеща да дойдеш?

— Сигурно съм била пияна.

— Беше съвсем трезва. Чакаме ви с Рурк у дома. Купонът започва в девет. Ще дойде сума народ. Открих дори Фийни и го поканих. Чао.

Преди да последва приятелката си, Трина се обърна към Ив:

— Не се мръщи. Ще бъде адски забавно. И не забравяй, че трябва да бъдеш костюмирана.

— За нищо на света — промърмори Ив и въздъхна, поглеждайки към пликчето със семена и листа. — Мисля, че това беше истинска загуба на време.

— Приятелките ти са прекарали чудесно — заяви Рурк. — Смятам, че и ти ще се поуспокоиш, след като анализираш съдържанието на пликчето.

— Може би си прав. Страхувам се, че съм попаднала в лабиринт, от който не мога да изляза. Каквото и да предприема, винаги се озовавам в задънена улица.

— Не се тревожи, много скоро ще намериш правилния път. — Рурк се наведе и замасажира раменете й. — Питам се коя ли приятелка на Мейвис непрекъснато е подложена на стрес?

— Млъкни!

Той се изкиска и я целуна по врата.

— М-м-м, ухаеш прекрасно.

— Трина изля върху мен какви ли не мазила.

— Да. Беше така добра да ми съобщи какво е направила и ме увери, че резултатът от процедурата щял да ми се понрави. — Задуши като куче врата й и Ив неволно се разсмя. — Разбира се, оказа се права. Освен това подчерта, че този път е успяла да се погрижи за цялото ти тяло. Посъветваме да обърна особено внимание на задничето ти.

— Ах, тази Трина, непоправима е. Знаеш ли, че искаше да направи временна татуировка върху задните ми части? Щяла да изрисува една розичка… — Внезапно тя скочи на крака. — Господи, държа ме върху масата за масаж цели десет минути. Дали не ме е татуирала?

Рурк повдигна вежда и промълви:

— На мен се падна приятната задача да проверя какво е направила.

Осемнайсета глава

Ив се въртеше пред тройното огледало в банята и ужасено се взираше в изображението си. Върху задните и части действително се мъдреше татуирана розичка.

— Идва ми да арестувам Трина — ядно промълви тя.

— По обвинение, че декорирала без разрешение задника на едно ченге — предложи Рурк, който току-що беше влязъл в банята. — Или пък за престъпно изобразяване на цвете.

— Струва ми се, че добре се забавляваш за моя сметка. — Ив сграбчи халата си и разгневено изгледа съпруга си.

— Скъпа моя, нима снощи не проявих съчувствие към проблема ти? Не положих ли огромно усилие да залича със зъби и език досадната татуировка?

Младата жена едва сдържа смеха си и здраво стисна зъби, подсещайки се, че положението никак не е забавно.

— Трябва да купя някакъв разтворител или препарат, с който да отстраня тази гадост.

— Защо бързаш толкова? Намирам, че татуировката е много… симпатична.

— Какво ще се случи, ако ми се наложи да взема душ или да се преоблека в управлението? Знаеш ли, че до края на живота ми ще ме вземат на подбив заради тъпата картинка на задника ми.

Рурк плъзна ръце под халата й и прошепна:

— Днес не си на работа.

— Ще се отбия в кабинета, за да проверя дали Фийни ми е изпратил някаква информация.

— Не вярвам да се случи нещо фатално, ако сториш това в понеделник сутринта. Днес имаме почивен ден.

— И какво ще правим?

Той се усмихна и плъзна ръката си надолу, върху розичката.

— Нали току-що го правихме.

— Струва си да го повторим — замислено изрече Рурк, — но мога да поизчакам. Какво ще кажеш да прекараме деня край басейна?

— Край басейна ли? Идеята ми се струва привлекателна.

— Едно уточнение — край басейна на вилата ми на остров Мартиника. — Рурк я целуна по устните и добави: — Не взимай никакъв багаж, освен дрехите на гърба ти.

Прекараха незабравими часове на Мартиника. Може би затова в понеделник сутринта Ив беше отпаднала и жадуваше за сън.

— Изглеждате уморена, лейтенант. — Пийбоди извади някакъв плик от чантичката за инструменти и сложи на масата две понички с крем. Сияеше от гордост задето беше успяла да ги внесе в кабинета на Ив без да ги подушат колегите й. — И май имате тен. Да не са ви облъчвали с ултравиолетова лампа?

— Не, вчера се попекох на слънце.

— Но нали валя цял ден?

— Не и там, където бях — промърмори Ив и отхапа от поничката. — Подготвила съм доклад за командира. Цитирала съм данните за вероятните убийци, дадени ми от Фийни, но ми се струва, че няма да удовлетворят Уитни. Все пак ще поискам хора за денонощно следене на заподозрените.