А най-много се страхуваше за семейството си.
Уайнбърг беше присъствал на онази церемония и бе видял случилото се.
А сега беше мъртъв.
Уайнбърг нямаше жена и деца, ала Лоуис беше семеен. Питаше се дали ако се прибере, „онези хора“ ще дойдат да го измъкнат от дома му. През дългите самотни часове, когато компания му правеше само бутилката с уиски, беше осъзнал стореното и се бе засрамил при мисълта, че децата му ще научат в какви церемонии е участвал.
Трябваше да защити не само тях, но и себе си. Смяташе, че тук е в пълна безопасност. Никой не можеше да влезе в апартамента, освен ако самият той отвореше вратата.
Внезапно му хрумна, че може би преувеличава опасността. Избърса челото си с носната си кърпа, която вече беше подгизнала от пот. Каза си, че стресът, преумората и множеството безсънни нощи даваха своето отражение. Може би изживяваше нервна криза. По-добре беше да отиде на лекар.
Да, непременно ще отиде да се прегледа. После ще вземе семейството си и ще заминат за няколко седмици. Имаше нужда от почивка, от свободно време, за да преосмисли живота си. Ще напусне сектата — очевидно членуването в нея се отразяваше зле не само на здравето, но и на джоба му. Редовните „вноски“ му струваха цяло състояние. Питаше се как е затънал толкова дълбоко, след като се бе присъединил към братството, воден от любопитство и от желанието за секс.
Хрумна му, че сигурно е погълнал прекалено много от дима и от виното, които навярно са причинили халюцинациите му.
Господи, но нали кръвта под ноктите му беше истинска.
Лоуис закри лицето си с длани и се опита да се овладее. Внезапно се упрекна, че се е обадил на Ив. Не биваше да се поддава на паниката — лейтенант Далас ще го помисли за луд или още по-лошо — за съучастник.
Селина беше негова клиентка и беше длъжен да спазва професионалната етика.
И все пак не можеше да заличи спомена за ножа, който тя заби в плътта на нищо неподозиращия младеж.
Олюлявайки се, Лоуис отиде в тоалетната и повърна изпитото уиски. Когато престана да му се повдига, се приближи до умивалника и с прегракнал глас нареди на автомата да пусне леденостудена вода. От позлатения кран рукна освежаваща струя и той наплиска пламналото си лице.
Внезапно се разрида, раменете му потръпваха, хлипанията отекваха сред тихото помещение, облицовано с блестящи плочки. След няколко минути вдигна глава и отново се втренчи в огледалото.
Не биваше да се самозалъгва. Действително беше присъствал на убийство. Реши да разкаже всичко на Ив и да снеме товара от плещите си.
Почувства неописуемо облекчение, идваше му да полети от радост. Искаше да се обади на съпругата си, да види децата си.
В огледалото забеляза някакво движение. Рязко се обърна и сърцето му лудо затуптя.
— Как влязохте тук?
— Аз съм камериерка, сър. — Чернокожата жена със спретнато униформено облекло носеше купчина хавлиени кърпи. Изгледа втренчено Лоуис и се усмихна.
— Не влизайте, след като не съм ви повикал. — Избърса челото си с трепереща от страх ръка и добави: — Всеки момент очаквам гости. Моля, оставете кърпите и… — Бавно отпусна ръка и ужасено прошепна: — Познавам те. Познавам те от някъде.
„Виждал съм лицето й в дима“ — помисли и ледена ръка сграбчи сърцето му.
— Разбира се, че ме познаваш, Лоуис. — Без да престава да се усмихва, тя захвърли кърпите и в ръката й проблесна атаме. — Нали се чукахме миналата седмица.
После, преди адвокатът да успее да изкрещи, тя заби ножа в гърлото му.
Когато Ив слезе от асансьора на петия етаж, беше побесняла от гняв. Дроидът на рецепцията я беше накарал да чака цели пет минути, докато проверяваше документите й. Сетне започна да се заяжда, че тя няма право да влиза с оръжие в клуба. Ив точно се канеше да използва електрошоковата си палка, за да го накара да млъкне, когато се появи управителят на клуба и заяви, че се е получило недоразумение, че много съжалявал.
Младата жена знаеше, че той се извинява на съпругата на Рурк, не на Ив Далас, което я раздразни още повече.
Зарече се, че рано или късно ще му го върне тъпкано. Управата на клуба едва ли щеше да се зарадва на посещението на инспектор от здравното министерство или от нравствения отдел. Имаше достатъчно връзки, за да накара собствениците на клуба няколко дни да живеят в истински ад.
Тръгна към апартамент 5 С и понечи да натисне звънеца под монитора, който служеше като шпионка. Погледът й попадна върху лампичката на алармената система, която примигваше в зелено. Апартаментът беше отключен.
Тя извади оръжието си и повика по комуникатора Пийбоди.
— Чувам ви, лейтенант. — Гласът на сътрудничката й звучеше приглушено, тъй като уредът се намираше в джоба на ризата на Ив.