— Вратата е отключена. Влизам в апартамента.
— Искате ли помощ?
— Засега изчакай следващото ми обаждане.
Безшумно пристъпи в апартамента и затвори вратата. Приведе се в отбранителна поза, стисна с две ръце оръжието си и се огледа. Стаята беше обзаведена с мебели, които й се сториха претенциозни и дори грозни, на канапето беше захвърлено измачкано сако, а на масичката стоеше полупразна бутилка. Завесите бяха спуснати, цареше мъртвешка тишина.
Ив пристъпи още няколко крачки, като притискаше гърба си към стената. Надникна зад мебелите и зад завесите, но там нямаше никой. Малката кухня също беше празна.
Ив застана на вратата на спалнята. Леглото беше оправено, върху него бяха подредени декоративни възглавници. По всичко личеше, че никой не беше спал в него. Тя погледна към дрешника, чиито врати бяха плътно затворени. Тръгна към него, но внезапно дочу звуците, идващи от банята: задавено дишане, пъшкане на човек, който полага физическо усилие, женски кикот. Хрумна й, че Лоуис е решил набързо да се позабавлява с някоя компаньонка, и гневно стисна зъби. Ала все още беше нащрек, готова да използва оръжието си.
Влезе в банята и първо усети миризмата. Миг след това ужасено възкликна:
— Боже мой!
— Лейтенант, какво става? — прозвуча разтревоженият глас на Пийбоди.
— Не мърдай! — Ив насочи оръжието си към жената. — Хвърли ножа!
— Изпращам подкрепления. Какво се е случило, лейтенант?
— Току-що е извършено убийство… Отдръпни се! — извика тя на жената.
Непознатата се усмихна. Беше възседнала Лоуис или поточно онова, което беше останало от него. На пода имаше локви кръв, белите плочки по стените, лицето и ръцете на жената също бяха покрити с кръв. Миризмата беше непоносима и сякаш изпълваше помещението като гъст дим.
Ив моментално забеляза, че няма надежда да спаси Лоуис. Беше не само заклан, но изкормен.
— Мъртъв е — заяви жената.
— Виждам. Хвърли ножа! — Ив пристъпи към нея. — Хвърли ножа и легни на пода! Ръцете зад гърба!
— Трябваше да го направя. — Убийцата коленичи до трупа, както опечалена вдовица би коленичила до гроба на любимия си съпруг. — Не ме ли позна?
Въпреки че лицето на жената беше покрито с кръв, Ив действително я беше познала. Беше си спомнила кога и къде е чувала този мелодичен глас.
— Ти си Мириам, нали? Онази, на чието посвещаваме присъствах. Хвърли проклетия нож и легни на пода.
Мириам покорно пусна ритуалния нож и дори не погледна към него, когато Ив го изрита в другия край на помещението. Просна се на пода и промълви:
— Той ми нареди да действам бързо, но, изглежда, съм изгубила представа за времето…
Ив извади белезниците от задния си джоб и ги постави на ръцете на жената. После попита:
— Кой ти нареди да убиеш Лоуис?
— Час. Нареди ми да го направя колкото е възможно по-бързо и да избягам… — Тя въздъхна. — Но не успях да го свърша навреме.
С мрачно изражение Ив погледна трупа на Лоуис Тривейн и мислено се упрекна за закъснението си, което беше струвало живота на адвоката.
— Записа ли самопризнанието й, Пийбоди?
— Да, лейтенант.
— Арестувай Чарлс Форт. Не отивай сама. Вземи двама униформени полицаи като подкрепление.
— Слушам. Ще се справите ли със ситуацията, лейтенант?
Ив отстъпи встрани от вадичката кръв, която се стичаше към обувките й.
— Да, ще се справя.
Нямаше време за губене, но отдели десет минути, за да вземе душ и да се преоблече, преди да започне разпитите. Дрехите й бяха просмукани с кръв след огледална трупа. Не разбра дали някой в съблекалнята е забелязал татуировката й, тъй като не чу подигравателни коментари.
Всички в полицейското управление вече бяха научили за жестокото убийство.
— Първо ще разпитам Мириам — обърна се тя към Фийни, докато наблюдаваше крехката на вид жена през еднопосочното стъкло.
— По-добре почини малко, Далас. Говори се, че гледката била кошмарна.
— Казвам си, че вече нищо не може да ми направи впечатление, ала всеки път се сблъсквам с небивала жестокост. — Тя тежко въздъхна. — Ще я разпитам веднага. Иска ми се да приключа час по-скоро.
— Добре. Сама ли ще проведеш разпита?
— Да. Сигурна съм, че Мириам ще „изпее“ всичко. — Ив поклати глава. — Може би е напълно умопомрачена, но имам чувството, че е дрогирана. Ще я накарам да се съгласи да й бъде направен тест за наркотици. Прокурорът не признава самопризнания, които са направени под въздействието на дрога.
— Ще уредя незабавно да бъде подложена на тест.
— Благодаря. — Тя влезе в помещението за разпит. Бяха измили кръвта от лицето на Мириам. Въпреки че носеше грозна затворническа униформа, младата жена приличаше на неземна приказна фея.