Ив включи записващото устройство и продиктува задължителната информация, сетне се обърна към Мириам:
— Залових те на местопрестъплението, затова няма смисъл да увърташ и да ми губиш времето. Ти ли уби Лоуис Тривейн?
— Да.
— Какво си взела?
— Не разбирам.
— Не вярвам да си на „Зевс“, много си кротка. Ще се съгласиш ли да ти бъде направен тест за наркотици?
— Не, не искам — нацупи се тя и тъмните й очи помръкнаха. — Може би… може би по-късно ще се съглася. — Сви устни и нервно подръпна полата на униформата. — Искам си моите дрехи. Тези ме притесняват, освен това са много грозни.
— Много съжалявам, че не можем да удовлетворим молбата ти. Защо уби Лоуис Тривейн?
— Защото Час ми каза, че бил олицетворение на злото.
— Чарлс Форт ли наричаш с името Час?
— Да. Всички му казват така.
— Значи Час ти е казал, че Лоуис е олицетворение на злото. Той ли те накара да убиеш Тривейн?
— Разреши ми да го сторя. Много пъти съм наблюдавала как го правят, днес трябваше да се справя сама. Имаше много кръв. — Тя внимателно огледа ръката си. — А сега… вече я няма.
— Присъствала ли си, когато са били извършвани други убийства?
— О, да. — Младата жена небрежно сви рамене. — Кръвта пречиства, а смъртта е само преход към друг свят. Трябваше да убия този човек и да изтръгна демона в него. Знаете, че демоните съществуват, а ние се борим против тях.
— Като убивате хората, в които са се вселили.
— Точно така. Час ме предупреди, че сте много умна. — Тя ведро се усмихна и присви бадемовидните си очи. — Час никога не ще се остави в ръцете ви. Той не се интересува от вашите закони и от глупавото ви правосъдие.
— Разкажи ми как успя да влезеш в апартамента на Лоуис.
— Имам приятел, който работи в клуба. Е, първо трябваше да се чукам с него, но това дори ми беше приятно. Обичам да правя секс. Та след като с моят човек свършихме, успях да открадна кодовата карта, с която се отварят вратите на всички апартаменти. Облякох униформата на камериерка, грабнах куп хавлиени кърпи и отидох при Лоуис. Заварих го в банята и по миризмата познах, че е повръщал. Прерязах гърлото му, както ме бяха инструктирали. После май съм се поувлякла… — Отново сви рамене и закачливо се усмихна. — Имах чувството, че забивам ножа във възглавница. Разнасяше се странен звук… После изтръгнах демона от гърдите му и се появихте вие. Но мисля, че съм изпълнила мисията си.
— Да, добре си се справила. Откога се познавате с Час?
— От няколко години. Двамата обичаме да се чукаме денем в парка. Много е вълнуващо, защото никога не знаеш кой може да те види.
— Изида не ревнува ли?
— О, тя не знае. — Мириам забели очи. — Едва ли щеше да се зарадва.
— Изида одобрява ли убийствата?
Мириам смръщи чело и за миг очите й станаха безизразни.
— Убийствата ли? Ами… не подозира за тях. Да, не знае. Решихме да не й казваме нищо.
— Значи само вие с Час знаете тайната?
— Да, само ние двамата. — Стреснато се огледа, сякаш едва сега осъзнаваше къде се намира. — Така мисля. Разбира се.
— Споделяла ли си с някого от братството?
— Братството ли? — неразбиращо попита тя. Замисли се за секунда, сетне промълви: — Не, не. Това е нашата малка тайна.
— Защо уби Уайнбърг?
— Кого?
— Банкерът, когото намушка в подземния гараж. Нима не си го спомняш?
— Този не съм го убивала. — Мириам прехапа долната си устна и поклати глава. — Час го направи. Трябваше да ми донесе сърцето му, но ми обясни, че не успял да го изтръгне, защото го преследвали.
— Ами Лобар?
— Лобар… Лобар… — Мириам разсеяно потупваше с пръсти устните си. — Не, с него беше по-различно, нали? Не мога да си спомня. Имам страхотно главоболие… — раздразнено произнесе тя. — Отказвам да отговарям на други въпроси. Уморена съм. — Скръсти ръце на гърдите си и затвори очи.
Ив я изгледа и реши, че няма смисъл да я насилва. Онова, което беше научила, засега й беше достатъчна. Отново постави белезниците около китките на Мириам, после повика един от униформените полицаи.
— Заведете я при доктор Майра. Искам пълен психиатричен профил. И още нещо — помолете я да убеди задържаната да се подложи на тест за наркотици.
Когато излязоха, тя натисна някакъв бутон и нареди:
— Доведете Форт в помещение №3.
Беше отвратена и уморена до смърт. Искаше й се да облегне глава на масата и да заспи. Стисна зъби, прекоси коридора и влезе в стаята, от която Пийбоди и Фийни бяха наблюдавали разпита.
— Искам да присъстваш, докато разговарям с Форт — обърна се тя към сътрудничката си. — Какви са впечатленията ти, Фийни?