Сърцето на Ив се сви, когато забеляза искреното страдание на Изида. Ала не се издаде, а я попита:
— След като сте толкова близки, знаеш ли, че Час е решил да се… „сближи физически“ с Мириам?
— С Мириам ли? — Амазонката примигна от изумление, сетне горчиво се засмя. — Невъзможно е.
— Младата жена призна за връзката им. Направи го с усмивка. — Споменът за самодоволното лице на Мириам накара Ив да забрави съчувствието си към мъката на амазонката. — Усмихваше се, възседнала трупа на Лоуис Тривейн, размахваше ножа, с който го беше убила, а лицето и ръцете й бяха покрити с кръвта му.
Изида почувства, че краката й се подкосяват и машинално, се хвана за облегалката на стола.
— Невъзможно е. Мириам не е способна на убийство.
— Мислех си, че за вас, магьосниците, няма нищо невъзможно. Лично присъствах на „ритуала“, който Мириам извършваше. — Искаше й се да й покаже снимките, ала изпита съжаление към жената, която сляпо обичаше един предполагаем убиец. — Тя гордо ми съобщи, че Форт й е разрешил да отнеме живота, Тривейн. За разлика от друг път, когато само е наблюдавала деянията му.
Придържайки се към облегалката на стола, Изида го заобиколи и се отпусна на него, сетне прошепна:
— Излъгала те е. — Имаше усещането, че в сърцето й се е забила отровна стрела. — Час няма нищо общо с това. О, как не съм прозряла в душата на тази жена? — Тя притвори очи и започна ритмично да се поклаща. — Как можах да й позволя да ме заблуди? Посветихме я в нашата вяра, доверихме й се, смятахме я за наша сестра.
— Човек не може да предвиди всичко, нали? — Ив наклони глава. — Струва ми се, че повече трябва да се безпокоиш относно погрешната ти представа за Чарлс Форт.
— Не! — Гадателката отвори очи. Изражението й беше печално, но погледът й подсказваше, че е готова да се бори, за да спаси любимия си. — Повтарям, че на света няма човек, който да познава Час по-добре от мен. Мириам лъже.
— Ще я подложим на специален тест. Добре размисли дали все още желаеш да осигуряваш алибито на Форт. Та той те измами, подигра се с теб. — Ив пристъпи по-близо. — Може би е искал да ликвидира и теб. Мириам е по-млада и вероятно му се подчинява безпрекословно. Питам се колко ли още щеше да ти позволи да го командваш?
— Нима не разбираш, че чувството, което ни свързва, е необикновено? Мислиш ли, че твърденията на една умопобъркана млада жена ще ме накарат да се усъмня в човека, когото обичам? Ако ти наговореха какво ли не за Рурк, би ли се усъмнила в него?
— Не желая да обсъждаме личния ми живот — заяви Ив с леден тон. — Не разбираш ли, че твоето щастие е поставено на карта? Щом толкова обичаш Час, трябва да повярваш във вината му и да ми помогнеш. Това е единственият начин да му попречим да извършва нови престъпления и да му помогнем.
— Да му помогнем ли? — Ясновидката иронично се усмихна. — Изобщо не желаеш да му помогнеш. Иска ти се да докажеш вината му и да го накажеш заради произхода му. Заради баща му.
Ив погледна към папката, в която бяха скрити кошмарните снимки на обезобразения труп на адвоката, сетне промълви като че на себе си:
— Грешиш. Именно заради баща му бих искала Час да е невинен. — Втренчи се в очите на Изида и добави: — Имам заповед за обиск на магазина и на апартамента ви. Предупреждавам те, че ако открием веществени доказателства за извършеното убийство, ще бъдеш обвинена в съучастничество.
— Не се страхувам. — Въпреки че краката й се подкосяваха, амазонката се изправи. — Няма да откриете нищо, което да ви бъде от помощ.
— Имаш право да присъстваш на обиска.
— Ще остана тук. Искам да видя Час.
— Невъзможно е. Не сте роднини, нямате официален брак…
— Далас — промълви Изида, — послушай сърцето си и ми позволи да поговоря с любимия си.
Ив не можа да устои на молбата, която беше още по-трогателна, защото беше изречена от властна жена, свикнала да й се подчиняват.
— Разрешавам ти да поговориш пет минути с него, но ще ви разделя специално стъкло. — Понечи да излезе, обърна се и добави: — За Бога, накарай го да си вземе адвокат.
В склада на „Спирит Куест“ и в работилницата, намираща се в апартамента над магазина, откриха множество шишенца с различни цветни течности, както и кутии, пълни с прахообразни вещества, с листа или със семена. Ив намери каталози, в които беше описано съдържанието на въпросните шишенца и кутии, и лечебното въздействие на всяка билка или отвара. Нареди всичко да бъде изпратено в лабораторията за анализ и продължи претърсването.