— Във всяка новинарска емисия по телевизията описват убийството на Лоуис Тривейн.
— Проклети лешояди!
Рурк свали кобура й и продължи да масажира гръбнака й.
— Не им се сърди, скъпа. Когато един виден адвокат е нарязан на парчета в прочут частен клуб, новината несъмнено заслужава внимание. Надин вече няколко пъти се обади тук.
— Да, звъняла е и в управлението. В момента нямам време за нея.
Рурк измъкна ризата от панталоните й и я повдигна, сетне попита:
— Действително ли си се появила на местопрестъплението, когато убийцата изкормвала Тривейн, или пък репортерите са го измислили, за да придадат още по-голям драматизъм на случилото се?
— Това е самата истина. Може би ако онзи кретен на рецепцията не ме беше… — Тя замълча и поклати глава. — Пристигнах прекалено късно. Онази жена вече беше разпорила мъртвеца, но продължаваше да се занимава с него като ученик в час по биология. Съобщи ни, че извършила убийството по нареждане на Чарлс Форт.
— И това беше съобщено от медиите.
— Не се съмнявам — въздъхна тя. — Репортерите имат шпиони дори в полицията.
— Предполагам, че сте го арестували.
— Да. При първия разпит отрече всичко. Открих в апартамента му уличаващи го веществени доказателства, ала той продължава да твърди, че е невинен. Знаеш ли, изглежда искрено объркан и ужасен. По дяволите! — Тя притисна лице към завивката. — По дяволите!
— Отпусни се, скъпа. — Рурк леко я целуна по главата. — Сега ще те съблека и ще те сложа да спиш.
— Не ме глези.
— Опитай се да ми попречиш.
Ив понечи да се отмести, сетне внезапно осъзна какво иска в момента. Вкопчи се в Рурк, отпусна глава на рамото му и затвори очи, сякаш да прогони от съзнанието си ужасяващите спомени за изминалия ден.
— Винаги си до мен… дори когато отсъстваш.
— Никога повече няма да бъдем самотни — прошепна той и я притегли в скута си. — Усещам, че не си разтревожена само от жестокото убийство. Кажи ми какво ти тежи?
— Не съм благороден човек — спонтанно изрече Ив и моментално съжали, че не е успяла да се въздържи. — Знам, че съм добро ченге, но ми липсва обикновената човешка доброта. Не мога да си я позволя.
— Говориш глупости, Ив.
— Не, казвам самата истина. Ала работата е там, че не желаеш да я приемеш. — Тя се отдръпна назад, за да го погледне. — Когато искрено обичаш някого, си готов да се примириш с малките му недостатъци, но предпочиташ да си затваряш очите пред големите. Отказваш да приемеш, че любимият ти човек е способен на подобно нещо и се преструваш, че всичко е наред.
— Хайде, сподели за скришните си слабости, които досега не съм забелязал. За каква своя постъпка намекваш?
— Днес смазах Форт. Не в буквалния смисъл — допълни тя и отметна косата от челото си. — Щеше да бъде прекалено лесно и нямаше да ме измъчват угризения на съвестта. Лошото е, че го съсипах емоционално. И още по-страшно е, че го направих напълно съзнателно. Исках да изтръгна самопризнанието му и да приключа с това убийство. А когато Пийбоди има смелостта да ми каже, че не одобрява начина, по който провеждам разпита, направо я наругах. Изпратих я вкъщи, за да разпитам необезпокоявано Форт.
Рурк не й отговори веднага. Стана, отметна завивките и промълви:
— Позволи ми да обобщя онова, което току-що ми каза. Когато си се озовала на местопрестъплението, си заварила убийцата над обезобразения труп на Тривейн. Арестувала си я, а тя е обвинила Чарлс Форт, че я е подтикнал към кървавото дело и че самият той е убил много хора. И всичко това се случва само няколко дни, след като намираш пред дома си друг обезобразен труп.
— Не вярвам убийствата да са инсценирани така, че да ме изплашат.
— Извини ме за грубия израз, лейтенант, но ми се струва, че дрънкаш глупости. — Залови се да разкопчава ризата й и продължи: — Започнала си да разпитваш Форт, когото с основание подозираш, че е отнел живота на няколко души. Опитвала си се да го притиснеш до стената и сътрудничката ти, която е добър полицай, но е много по-неопитна от теб, те е упрекнала заради жестокостта ти. Ала не тя е влязла в онази залята в кръв баня, не тя е заварила убийцата да реже на парчета нещастния Тривейн. Научих подробностите от новините — допълни Рурк, когато забеляза въпросителния й поглед. Сетне продължи да говори, преди да е успяла да го прекъсне: — После си наругала сътрудничката си, която се е опитала да ти направи забележка, и си я освободила, за да продължиш разпита на Форт в нейно отсъствие. Съгласна ли си с обобщението?
Ив намръщено го изгледа, докато той се наведе да свали панталоните й.
— Опростяваш нещата; а положението е много по-заплетено.
— В живота нищо не е елементарно, скъпа Ив. — Рурк вдигна краката й и я побутна да легне. — Ще ти кажа мнението си за теб. Ти си отлично ченге, което изцяло се е посветило на професията си. Ала едновременно си добросърдечна и при всяка своя по-жестока постъпка страдаш от угризения на съвестта. — Той също се съблече, легна до нея и продължи: — Питам се дали няма да бъде по-добре да се разведа с теб и да заживея спокойно. — Притегли я към себе си, докато тя отпусна глава на рамото му. — Очевидно досега не съм забелязал ужасните ти недостатъци.
— Говориш така, сякаш ме смяташ за умопобъркана.
— Точно това целях. — Целуна я по челото и нареди на осветлението да се изключи. — А сега заспивай.
Ив обърна глава така, че да усеща аромата на кожата му. Въздъхна и прошепна:
— Няма да се съглася на развод.
— Така ли? Защо?
— Защото не мога да живея, без чаша хубаво кафе.