Огледа адвокатката на Форт — много млада жена с тъжни очи, която навярно току-що беше получила право да практикува. Дори не се учуди, когато си спомни, че я е видяла на церемонията по посвещаването на Мириам. Помисли си: „Адвокатка — магьосница. Само това ни липсваше.“
— Това ли е адвокатът ви, господин Форт?
— Да. — Лицето му беше бледо като на мъртвец, под очите му имаше сенки. — Лайла се съгласи да ми помогне.
— Господин Форт, обвинен сте в извършване на убийство.
— Поискала съм освобождаването му под гаранция. — Младата адвокатка подаде на Ив необходимите документи. — В четиринайсет часа молбата ще бъде разгледана от съда.
— Няма да бъде удовлетворена — отсече Ив и подаде документите на Пийбоди. — На ваше място не бих си губила времето — това няма да помогне на клиента ви.
— Дори не познавах убития — обади се Час. — За първи път го видях в ритуалната зала, където бяхте и вие, лейтенант.
— Бил сте на местопрестъплението, което означава, че сте имал възможност да причините смъртта на Уайнбърг. Колкото до мотива… — Тя се облегна назад. — Наблюдавал сте го внимателно и сте разбрал, че нервите му не издържат и че е готов да признае всичко. Ала той не е бил първият, когото сте убили, господин Форт.
— Не знам как да ви убедя в невинността си. — Гласът му се разтрепери. Той си пое въздух и хвана ръката на Лайла, сякаш търсеше подкрепа. — През целия си живот не съм причинил зло никому. Убийството противоречи на принципите ми — та нали винаги съм се старал да не приличам на баща ми. Бях напълно откровен с вас, надявах се да ме разберете и да ми повярвате.
— Притежавате ли черна копринена роба?
— Имам много роби, но нито една не е черна. Не обичам този цвят.
Ив му показа дрехата, поставена в прозрачен плик.
— Да разбирам ли, че никога не сте виждал тази роба?
— Не е моя. — Той видимо се успокои.
— Нима? Тогава ще ви кажа, че я открихме в спалнята на апартамента, където живеете заедно с Изида. Дори не беше скрита както трябва, а бе пъхната в скрина под другите ви дрехи. По нея има кръв, господин Форт. Лабораторният анализ показа, че кръвта е на Уайнбърг.
— Не! — Час рязко се отдръпна, като че го беше ударила. — Невъзможно е!
— Но е факт. Адвокатката ви може да се запознае с доклада от лабораторията. Питам се дали Изида ще познае дрехата. Може би като я види… ще си припомни нещо важно.
— Не забърквайте Изида. Тя няма нищо общо! — Той скочи от мястото си. — Невъзможно е да я подозирате в…
— В какво? — Ив наклони глава. — В съучастничество ли? Живее с вас, работи с вас, споделя леглото ви. Виновна е, дори ако само ви прикрива.
— Не бива да я забърквате! Не й причинявайте болка! Оставете я на спокойствие! — Приведе се и се хвана за ръба на масата. Ръцете му трепереха. — Обещайте ми, че ще я оставите на спокойствие и ще ви кажа всичко, което искате да чуете.
— Успокой се, Час. — Лайла се изправи и сложи ръка на рамото му. — Седни. Не казвай нито дума повече. — После се обърна към Ив: — Искам да разговарям насаме с клиента ми, лейтенант.
Ив втренчено я изгледа. Младата адвокатка изглеждаше напълно спокойна и самоуверена.
— Предупреждавам ви, госпожо адвокат, че не можете да се надявате на споразумение. — Тя също се изправи и направи знак на Пийбоди. — Но ако клиентът ви направи пълни самопризнания, може би ще остане до края на живота си в психиатрията, вместо в затвора. Помислете върху предложението ми.
Щом излязоха в коридора, гневно изруга и възкликна:
— Ще му затвори устата. Час безпрекословно ще й се подчини, защото е изплашен до смърт. — Закрачи напред-назад, сетне възкликна: — Незабавно трябва да се свържа с Майра. Би трябвало вече да е приключила с теста. А ти се обади на прокурора. Надявам се да изпратят някого тук. Предполагам, че ще постигнем резултат, ако представител на прокуратурата разговаря с адвокатката на Форт.
— Беше съкрушен, когато го заплашихте, че ще обвините и Изида. — Пийбоди се обърна и хвърли последен поглед към вратата, зад която беше Чарлс Форт. — Убедена съм, че я обича.
— Странна любов, няма що.
— Не проумявам защо е правил секс с Мириам.
— Понякога сексът е прекрасен метод за манипулиране. — Тя се отправи към кабинета си, за да се свърже с Майра.
Двайсета глава
„Пациентката е склонна към само заблуда… поддава се на чуждо влияние… лесно може да бъде манипулирана, притежава социопатични наклонности…“ Ив захвърли доклада на доктор Майра. Не й беше необходимо заключение на психиатър, за да разбере, че Мириам е напълно побъркана и безскрупулна. Или пък че проявява особен интерес към окултизма, че притежава нисък коефициент на интелигентност и е способна на насилие.