Майра завършваше с препоръка пациентката да бъде подложена на допълнителни изследвания, след което да бъде изпратена в психиатрично заведение.
„Какъв парадокс!“ — мислеше си Ив. Мириам най-хладнокръвно бе нарязала на парчета жертвата си, а по всяка вероятност щеше да прекара живота си сред тишината на приют за душевноболни.
Резултатите от детектора на лъжата също бяха обезкуражаващи. Тестът бе показал, че Мириам казва истината, каквато си я представя болното й съзнание. В паметта й имаше петна, спомените й бяха объркани. „Никак не е чудно — каза си Ив, — след като тестът показа, че е натъпкана с поне шест вида незаконни наркотици.“
Пийбоди почука, влезе и изчака началничката й да вдигне поглед.
— Лейтенант, обади се Шулц от кабинета на главния прокурор.
— Адвокатката на Форт не е съгласна на никакво споразумение. Държи клиентът й да бъде проверен чрез детектора на лъжата, но засега Час отказва. Според Шулц тя печели време. Иска четирийсет и осем часа отлагане, за да се запознаела с всички заключения, експертизи и веществени доказателства. Шулц смята, че Форт е готов да направи самопризнания, ала тя не му разрешава.
— Нима Шулц ти каза всичко това?
— Да. Стори ми се, че му беше приятно да си поговорим. Разбрах, че наскоро се е развел.
— О, такава ли била работата? — Ив повдигна вежда. — Разведен и си пада по униформени дами.
— Мисля, че в момента би му харесала всяка жена. Но да се върнем на въпроса — според него довечера не ще можем да разпитваме Форт. Адвокатката е уредила клиентът й да използва правото си на минимална почивка. Шулц обеща утре отново да разговаря с нея.
— Може би така е по-добре. Възможно е очакването да ги изнерви. Предлагам да отидем при Изида и да се опитаме да изкопчим нещо от нея.
Пийбоди закрачи редом с нея и отбеляза:
— Случаят изглежда приключен. Надявам се да се поуспокоите и да се забавлявате на тържеството.
— Какво тържество? — Ив рязко спря. — Господи, съвсем бях забравила за празненството, което организира Мейвис. По дяволите, точно тази вечер не ми се излизаше!
— Говорите така, защото сте преситена — сухо отбеляза Пийбоди. — Аз пък се радвам, че съм поканена и смятам да се позабавлявам. Изминалата седмица беше отвратителна.
— Халоуин е празник, на който най-много се радват децата, тъй като това е единственият ден в Годината, когато им е разрешено да изяждат огромни количества сладкиши. Направо изтръпвам като си представя как разумни мъже и жени се съгласяват да се издокарват с идиотски костюми.
— Може би не знаете, но Халоуин се празнува и тачи векове наред…
— Не започвай поредната си лекция — предупреди я Ив, докато слизаха с асансьора към гаража. Внезапно й хрумна нещо и подозрително изгледа сътрудничката си. — А ти защо не си костюмирана?
— Защото единствено униформата ми може да накара малчуганите да ми отпуснат по някое шоколадче.
Магазинът „Спирит Куест“ и апартаментът над него тънеха в мрак. Когато никой не й отвори, след като бе позвънила, Ив замислено погледна часовника си.
— Ще я почакам. Нещо ми подсказва, че тази вечер трябва да я попритисна.
— Може би е на церемонията, която привържениците на уика устройват на Халоуин.
— Не вярвам, че е в настроение да танцува гола по поляните. Не, ще я изчакам. А ти използвай обществения транспорт.
— Предлагам да остана.
— Не е необходимо. Ако Изида не се появи след един-два часа, ще дойда направо у Мейвис.
— Няма ли да се преоблечете? — Пийбоди огледа избелелите джинси и протърканото кожено яке на началничката си. — Не ви ли се иска да сложите нещо по… празнично?
— Престани да се занимаваш с мен. Ще се видим у Мейвис. — Ив се качи в колата и свали стъклото. — Е, няма ли да споделиш какъв ще бъде костюмът ти?
— Не. Искам да изненадам всички — усмихна се по-младата жена и тръгна към трамвайната спирка.
— Колко смешно е, когато големи хора постъпват детински — промърмори Ив и включи видеотелефона, за да се свърже с Рурк. Откри го в кабинета му в огромната сграда, намираща се в центъра на града.
— Тъкмо си тръгвах — каза той, сетне забеляза на монитора част от волана на колата. — Очевидно още не си се прибрала у дома, за да се подготвиш за празненството.
— Колко си проницателен. Слушай, имам още един-два часа работа, затова предлагам да се срещнем при Мейвис. Дано да успеем да си тръгнем по-рано.
— Виждам, че с нетърпение очакваш забавата.
— Кой е измислил тези глупави празници! — възкликна тя, докато наблюдаваше как един призрак, придружен от почти двуметров розов заек и мутант-травестит, пресякоха улицата.