Отново се досети за диагнозата на Майра, в която се казваше, че Мириам е социопатка, която се поддава на внушение.
Мислено изруга, слезе по стълбата, седна в колата и се замисли. Веществените доказателства уличаваха Форт. Той имаше мотив да убива, както и възможност да го стори. Накратко — всичко беше както трябва. Ив беше заловила дори съучастничката на убиеца, която беше направила пълни самопризнания. Мириам беше съобщила, че Час е използвал влиянието си, за да й осигури членство в братството, под носа на властната Изида.
Всичко беше като по схема от учебника по криминалистика и това тревожеше Ив. Имаше усещането, че ключът, който някой е пъхнал в ръката й, прекалено лесно се превърта в предварително смазаната брава. Ала авторът на сценария не беше взел предвид безкористната, искрена любов. Тогава ключът започваше да скърца и да заяжда.
Хрумна й, че някой я използва за собствените си зловещи планове. Ала тя не беше от хората, които се оставят някой да ги води за носа. Посегна към комуникатора, за да се свърже с Пийбоди, но в този миг дочу пронизителен писък. Сграбчи оръжието си и мигом изскочи от колата. Забеляза как някакъв човек с черна роба влачи съпротивляваща се жена.
— Полиция! — извика тя и се прицели. — Пусни жената!
Човекът се подчини и побягна. Ив се затича към непознатата, която лежеше по корем и стенеше, наведе се над нея и попита:
— Ранена ли сте? — Преобърна я по гръб и миг преди да види лицето й, в мрака проблесна нож.
— Препоръчвам ти да не мърдаш — иронично заяви Селина и допря ножа до корема на Ив. — Ако натисна лекичко, ще те разпоря. Повярвай, че ще го направя с удоволствие. Но засега си ми необходима.
Ив усети леко убождане по шията, след миг почувства, че главата й се замайва.
— Сега ще ми помогнеш да се кача в колата — продължи магьосницата — по-точно ще се правиш, че ми помагаш, ако някой ни наблюдава. — Усмихна се и прегърна Ив така, че отстрани изглеждаше сякаш краката й не допират земята. — Ако не изпълняваш дословно заповедите ми, ще те изкормя и ще избягам преди да си осъзнала, че си мъртва.
Краката на Ив се подкосяваха, когато Селина я поведе по тротоара и й заповяда да седне зад волана. Тя машинално се подчини, въпреки че частица от съзнанието й протестираше. Като в сън дочу гласа на магьосницата:
— Май вече не си така наперена, лейтенант Далас. Ама че си глупава — попадна право в капана… Как да превключа на автоматично шофиране?
— Ами… — Ив не можеше да разсъждава, дори не изпитваше страх или гняв. Втренчи се в контролното табло, сякаш го виждаше за първи път и повтори: — Автоматично…
Колата се подчини на командата и двигателят се включи.
— Миличка, мисля, че не ще можеш да шофираш — изсмя се Селина. — Дай на робота моя адрес. Подготвили сме специална церемония в твоя чест.
Ив машинално повтори адреса и впери поглед в предното стъкло. Опита се да събере мислите си и прошепна:
— Убиецът не е бил Форт…
— Не ставай смешна. Този мухльо не може да убие дори муха, кацнала върху оная му работа. Всъщност силно се съмнявам, че той има мъжки атрибути. Зарекла съм се, че Час и неговата мелезка скъпо ще ми платят. Погрижила си се да ги вкараш в затвора, нали? Въобразяваха си, че могат да спасят бедната Алис. Онзи изкуфял старец, дядо й, имаше същите намерения. Нали видя какво се случи с тях? Наказвам със смърт всеки, който се опълчи срещу мен. Много скоро ще разбереш с каква сила съм надарена. Сигурна съм, че ще ме молиш да те убия, за да сложа край на мъките ти.
— Значи ти си отнела живота не само на Алис и на Франк, но и на Уайнбърг, Лобар, Тривейн…
— Точно така. Убила съм и множество хора, които не познаваш. Най-голяма наслада изпитвам, когато жертвите ми са деца. Толкова са… невинни. С дядото на Алис се справих лесно, използвах слабостта му към нежния пол. Определих му среща, разридах се и споделих, че се страхувам за живота си, че Олбан заплашвал да ме убие. После пуснах наркотиците в чашата му и го довърших. Жадувах да видя как кръвта му изтича, но се задоволих да наблюдавам очите му, когато осъзна, че часът му е ударил. Самата ти непрекъснато се сблъскваш със смъртта и знаеш, че очите умират първи, нали, Далас?
— Да. — Ив почувства, че съзнанието й се прояснява, вече можеше да движи крайниците си.
— Колкото до Алис, искрено съжалих, когато всичко свърши. Огромно удоволствие ми доставяше да я измъчвам ден подир ден. Забавно беше да я наблюдавам как стреснато подскача при вида на черните котки и враните. Разбира се, това бяха дроиди. През онази нощ използвахме черната котка, програмирахме я да проговори с моя глас… Очаквахме Алис да дойде при нас, бяхме й подготвили нещо специално, ала тя изскочи на улицата и попадна под колелата на колата. Затова днес ще изпълним с теб онова, което възнамерявахме да сторим с Алис… Ето, че пристигнахме.