Завъртя глава, искаше й се да огледа помещението, където се намираше. Няколко дузини запалени свещи се опитваха да прогонят зловещите сенки. Ив видя отражението си в черната стъклена стена, напомняща огледало.
Внезапно разбра, че вече не е дете и че не баща й я е завързал. Постара се да овладее паниката си. Знаеше, че страхът е лош съветник. Опита да си припомни какво се бе случило. Бяха я упоили и довели тук, бяха я съблекли и я бяха проснали върху мраморна плоча.
Сигурна беше, че Селина Крос възнамерява да я убие или още по-лошо — да я подложи на неописуеми мъчения. Трябваше да мобилизира всичките си сили, да се съсредоточи. Докато трескаво размишляваше, продължи опитите да освободи ръцете си.
Къде ли се намираше? Най-вероятно в апартамента на магьосницата, въпреки че не си спомняше как се е озовала тук. Едва ли са я занесли в клуба, където биха могли да ги видят много хора. Навярно това беше стаята, където според Алис бе принесено в жертва дете.
Колко ли бе часът? Колко време беше прекарала в безсъзнание? Рурк щеше да й се разсърди… Прехапа до кръв устната си, за да не се разсмее истерично.
Щяха да забележат отсъствието й. Пийбоди щеше да съобщи къде са се разделили… щяха да започнат да я търсят. Ала никога нямаше да я открият.
Затвори очи и зачака да се успокои. Каза си, че не може да се надява на помощ. Ала нямаше намерение да се остави в ръцете на убийците.
Огледалната стена се разтвори и Селина влезе в стаичката. Носеше разкопчана черна роба.
— Виждам, че си се събудила. Исках да си в пълно съзнание преди да започнем.
Олбан се появи след нея. Носеше същата роба и отвратителна маска, изобразяваща глиган с остри зъби. Безмълвно взе дебела свещ и я постави между бедрата на Ив. Отстъпи крачка назад, взе положения върху черна възглавничка ритуален нож с дръжка от слонова кост и вдигна ръка.
— Време е да започваме.
Рурк точно отваряше вратата на колата си, когато джобният му видеотелефон избръмча. Той побърза да го извади и нетърпеливо извика:
— Ив, къде си?
— Обажда се Джейми. Знам къде е тя. Отвлякоха я. Побързай.
— Къде е? — попита Рурк и седна зад волана.
— В апартамента на онази мръсница Крос. Почти съм сигурен, въпреки че изгубих връзка, когато я измъкнаха от колата.
Без да чака повече обяснения, Рурк натисна газта и се запровира през натовареното движение. Докато шофираше, продължи да разпитва Джейми.
— Каква връзка се е прекъснала?
— Ами… поставих подслушвателно устройство в колата й. Исках да бъда в течение на разследването. Чрез предавателя чух разговора в колата. Селина й каза да включи колата на автопилот и даде адреса си. Навярно бяха упоили Далас, защото говореше странно. После вещицата заяви, че е убила дядо и Алис. — Джейми се разплака. — Призна, че е убила не само тях, но и много деца… Господи…
— Джейми, къде си?
— Пред къщата на Крос. Сега ще вляза и ще намеря Далас.
— Недей! По дяволите, послушай ме! Не влизай. След две минути ще бъда при теб. Обади се в полицията. Кажи, че извършват обир… че е избухнал пожар… но ги накарай да дойдат. Ясно ли е?
— Тя е виновна за смъртта на сестра ми. — Момчето беше престанало да плаче и гласът му беше измамно спокоен. — Затова ще я убия.
— Не влизай в къщата! — повтори Рурк и изруга, тъй като момчето прекъсна връзката. Овладя се, обади се в дома на Мейвис и поиска да говори с Пийбоди, като се постара да не заскърца със зъби, щом чу смеха, разнасящ се в микрофона. Пийбоди се обади точно когато той спираше пред сградата на Селина.
— Рурк, къде се намираш? С Фийни тръгваме към „Спирит Куест“.
— Ив не е там. Вероятно е в апартамента на Крос. Отивам там.
— Не действай прибързано. Ще се обадя на патрулните коли в района. С Фийни тръгваме незабавно.
— В опасност е и животът на едно дете. Побързайте.
Без да се замисли, че не е въоръжен, той се втурна в сградата.
Двамата монотонно припяваха над нея. Олбан беше запалил огън в някакъв черен казан и стаята се изпълни с гъст, сладникав дим. Селина беше захвърлила робата си и втриваше в кожата си благовонни масла, докато говореше на Ив:
— Била ли си изнасилвана от жена? Ще го направя така, че да те заболи. Олбан също ще се позабавлява с теб. Няма да те убием бързо, както направихме с Лобар и както наредихме на Мириам да ликвидира Тривейн. Обещавам ти, че ще изпиташ нечовешка болка.
Съзнанието на Ив напълно се беше прояснило. Продължаваше опитите да освободи ръцете си, въпреки че кожата на китките й вече беше протрита до кръв. Повдигна глава и иронично проговори: