— Нима по този начин призовавате вашите демони? Не сте последователи на никаква религия, а сте най-обикновени мошеници. Харесва ви да изнасилвате и да убивате. По-долни сте от червеите, които пълзят сред нечистотии.
Селина й зашлеви плесница и възкликна:
— Да я убием още сега!
— Почакай, любов моя. Нека още малко да се насладим на удоволствието.
Обърна се и извади от голяма кутия жив черен петел. Птицата запляска с криле, когато Олбан я задържа над проснатата Ив. Той произнесе няколко думи на латински, взе ножа и отряза главата на петела. Кръвта обля Ив. Селина, която беше изпаднала в екстаз, изстена:
— Кръв за Господаря.
— Да, любов моя. — Той се обърна към нея. — Господарят иска кръв. — С бързо движение преряза гърлото й и промълви: — Толкова си… досадна. — Когато магьосницата се опита да спре кръвта, бликаща от раната, той повтори: — Беше доста полезна, но ужасно досадна.
Селина се строполи на пода. Олбан я прекрачи и свали маската си.
— Омръзна ми да спазвам езическите традиции. Селина ги намираше очарователни, но за мен са досадни. — Чаровно се усмихна и добави: — Не бой се, няма да ти причиня излишни страдания. Няма смисъл.
Ив усети, че й се повдига от миризмата на кръв. С огромно усилие се овладя и го погледна в очите.
— Защо я уби?
— Вече не ми е необходима. Повярвай ми, тази жена не беше с всичкия си. Предполагам, че прекалената употреба на наркотици беше повлияла на изкривената й психика. Знаеш ли, че ме караше да я бия преди да правим секс? — Той поклати глава. — Понякога изпитвах удоволствие, особено докато й нанасях побой… Селина ми бе неоценим помощница. Имаше невероятни познания за синтетичните наркотици. — Олбан разсеяно погали бедрото на Ив. — Установих, че ако посвети усилията си на някаква кауза, тя работи неуморно и е много ловка в бизнеса. През последните две години натрупахме огромни суми благодарение на инвестициите й. Членовете на братството също допринасяха за увеличаване на богатството ни. Не можеш да си представиш какво са готови да платят някои хора заради секса и възможността да получат безсмъртие.
— Значи всичко е било само измама.
— Не вярвам да си толкова наивна, Далас. Призоваване на демони, продажба на души… — Той самодоволно се изсмя. — Не съм имал по-успешен номер, но възможностите му вече се изчерпаха. Обаче Селина… — Погледна към трупа на любовницата си и потърка с палец брадичката си. — Селина се увлече в играта и си въобрази, че притежава свръхестествени способности. Реши, че може да гадае по фигурите, които образува димът, да призовава дявола. — Усмихна се и почука с пръст по челото си, сякаш да подчертае, че Селина е била умопомрачена.
„Значи всичко е било само измама — помисли си Ив. — Хитроумен план, целящ да убеди наивниците да се разделят с парите си.“
— Повечето измамници не се осмеляват да принасят в жертва хора.
— Не съм обикновен мошеник, а церемониите доставяха удоволствие на Селина. Проливането на човешка кръв беше започнало да й харесва. На мен също. Чувстваш се всемогъщ, когато отнемеш живот. Освен това убийството ме възбужда. — Огледа проснатата пред него жена и като че едва сега забеляза красотата й и стегнатото й тяло, така различно от пищните форми на пълничката Селина. — Може би все пак ще се позабавлявам с теб. Ще бъде жалко, ако не се възползвам.
Ив потръпна от отвращение и реши да отвлече вниманието му като продължава да го разпитва.
— Сега разбирам, че ти си правил секс с Мириам, че си й заповядал да се присъедини към уиканите, да убие Тривейн.
— Мириам беше като глина в ръцете ми. Освен това забравяше определени факти, след като я дрогирах с подходящи наркотици или я подлагах на хипноза.
— Селина никога не е играела решаващата роля във фарса, който сте разигравали. Сгреших, когато те помислих за неин роб. Всъщност е било точно обратното.
— Браво на теб. От известно време забелязах, че тя започва да губи контрол. Знаеш ли, че уби ченгето по собствена инициатива? — Той гневно стисна устни. — Това беше началото на края на нашата игра. Разбрах, че трябва да се отърва от… партньорката си. Онзи старчок никога нямаше да се добере до истината. Рано или късно щеше да му омръзне да удря на камък и положително щеше да се откаже.
— Грешиш, Франк щеше да научи истината.
— Няма смисъл да спорим. — Олбан се обърна и взе някакъв флакон и спринцовка. — Ще ти инжектирам съвсем малко доза, колкото да не чувстваш страх. Намирам те за изключително привлекателна. Ако бъдеш послушна, ще те накарам да изпиташ неописуемо удоволствие.