— Няма да стане, дори да ми инжектираш всички наркотици на света.
— Отново грешиш — промърмори той и се приближи към нея.
Рурк застана пред вратата на апартамента и едва се въздържа да не се втурне вътре. Ала знаеше, че прибързаната му намеса само може да навреди на Ив. Тихо затвори вратата след себе си. Алармената система беше изключена, което означаваше, че Джейми вече е в жилището. И все пак когато с периферното си зрение забеляза някакво движение, бързо се обърна и се вкопчи в гърлото на човека в тъмния коридор.
— Пусни ме! Аз съм, Джейми — изхриптя момчето. — Не мога да вляза в стаята. Поставили са нова система.
— Къде е входът?
— Вратата е в онази стена. Не съм чул нито звук, но съм сигурен, че са вътре.
— Заповядвам ти да ме чакаш пред къщата.
— Няма. Съветвам те да не губиш време в излишни спорове.
— Тогава се отдръпни — примирено нареди Рурк; знаеше, че хлапето няма да отстъпи.
Приближи се до стената и бавно я заопипва, въпреки че вътрешният глас му нашепваше да побърза. Сигурен бе, че електронното устройство е добре скрито. Извади от джоба си компютърния си дневник и въведе някаква програма. В този момент му се стори, че дочува далечния вой на сирени.
— Какво е това? — прошепна Джейми. — Господи, никога не съм виждал да монтират подобно приспособление в електронен дневник.
— Да не мислиш, че ти си най-добрият компютърен специалист на света? — Рурк прекара устройството по стената като мислено го проклинаше заради бавното му действие. Внезапно уредът забръмча и Рурк възкликна: — Открих го!
Тайната врата бавно се плъзна встрани, а той се приведе, готов да нападне врага си.
Ив почувства как Олбан притиска спринцовката към рамото й, сетне убиецът ненадейно промени решението си. Засмя се и промълви:
— Не бива да правиш секс под наркоза. Ще бъде непочтено спрямо теб и спрямо мен — сигурен съм, че и така ще ти хареса, защото съм страхотен любовник. След това ще ти сложа толкова силна упойка, че няма да усетиш никаква болка. Това е най-малкото, което мога да сторя за теб.
— Защо не ме убиеш веднага, подлецо? — извика Ив. Напрегна всичките си сили, успя да освободи едната си ръка и го удари с юмрук в лицето. Посегна към ножа, който той беше оставил до нея, ала оръжието се изплъзна от пръстите й и падна на пода.
После се случи нещо, което за миг я накара да повярва, че магьосникът е успял да призове всички демони от преизподнята.
Видя как Рурк се нахвърли върху него като хищен вълк, издебнал жертвата си. Олбан политна назад, а свещите паднаха в локвите кръв.
Тя се опита да освободи другата си ръка и ненадейно забеляза Джейми, който онемял от ужас, наблюдаваше сцената. Паниката й беше толкова силна, че дори не се изненада от присъствието му, а извика:
— За Бога, не стой така! Вземи ножа и ме освободи! Побързай!
Момчето изглеждаше така, сякаш щеше да припадне, но прескочи трупа на Селина, грабна ножа и преряза кожения ремък.
— Дай ми ножа! — изкрещя Ив, без да откъсва поглед от двамата мъже, вкопчени в безмилостна схватка. С крайчеца на окото си забеляза, че в ъгъла на стаята лумва огън, причинен от запалена свещ, която беше паднала на пода. Дочу вой на сирени и извика на Джейми: — Полицаите идват. Отиди да ги посрещнеш.
— Вратата е отключена — заяви момчето и преряза ремъците около глезените й.
Тя скочи от мраморния олтар и изкрещя на Джейми да изгаси огъня.
— Нека гори. Искам пожарът да изпепели до основи това дяволско свърталище!
— Изгаси го! — Тя се хвърли върху гърба на Олбан, като непрекъснато повтаряше. — Ще ти дам да разбереш, мръснико!
Хвана го за косата и повдигна главата му, в този момент Рурк го удари с юмрук в лицето и извика:
— Остави го на мен!
Вкопчени в Олбан, продължиха да се търкалят сред локвите кръв. След няколко секунди забелязаха, че магьосникът е припаднал.
Рурк сграбчи ръцете на Ив и извика:
— Наранил ли те е?
Тя погледна изкривеното му от злоба лице и си каза, че трябва да запази спокойствие. Страхуваше се какво би могъл да направи под въздействие на силния си гняв.
— Дори не ме е докоснал. Ти се появи точно навреме и ме спаси.
— Доколкото видях, успяваше да се справиш и без мен. — Вдигна ръката й, втренчи се в кръвта, която се стичаше от китката й. Целуна нараненото място и промълви: — Ще го убия само заради това…
— Престани! Сама съм си избрала опасна професия.
Той си каза: „Никога няма да се примиря с мисълта, че любимата ми жена ежедневно е изложена на смъртна опасност.“ После свали сакото си, което беше подгизнало от кръв, и наметна с него Ив.