Тя залитна и щеше да се строполи на пода, ала Ив стисна още по-здраво ръката й и я поведе към канапето.
— Приемете най-искрените ми съболезнования, госпожо Воджински. Рано сутринта Алис е загинала при злополука.
— Злополука ли? Навярно имате грешка. Невъзможно е Алис да е мъртва. — Вкопчи се в ръката на Ив и умоляващо я изгледа. — Сигурно грешите.
— Съжалявам, но Алис е мъртва.
Бренда се преви на две и закри лицето си с длани, сякаш искаше да се изолира от реалния свят.
— Ще й приготвя чаша чай — промълви Пийбоди.
— Добре. — Ив мразеше задължението да съобщава печалната вест на роднините на убитите. Чувстваше се безпомощна и гузна. Не можеше да предложи утешение за огромната скръб. Обърна се към Бренда и попита: — Искате ли да се обадя на някого? Може би трябва да съобщим на майка ви или на брат ви.
— Мама не ще го преживее! Господи, моята Алис е мъртва! Какво ще правим без нея?
Ив мълчеше. Знаеше, че времето лекува. След малко промълви:
— Ще ви дам успокоително. Ако предпочитате, ще позвъня на домашния ви лекар.
— Мамо, какво ти е? — дочу се нечий глас.
Бренда продължи да се полюшва, все още притиснала длани към лицето си. Ив погледна към вратата. На прага стоеше юноша с разрошена коса, който сънено потриваше очи. Носеше развлечено долнище на анцуг с дупки на коленете. Тя си помисли, че това е братът на Алис, за чието съществуване беше забравила.
Младежът я забеляза, внезапно изражението му се промени, погледът му се проясни.
— Какво се е случило? — попита. — Знам, че е станало нещо лошо.
Ив напразно се опитваше да си спомни името му, после реши, че в момента това не е най-важното. Стана и се приближи до него. Момчето беше високо почти колкото нея. По страната му още личаха следи от възглавницата, но тялото му беше напрегнато, сякаш той очакваше да чуе лошата новина.
— Съжалявам, но… имаше злополука…
— Нещо лошо се е случило с Алис. — Брадичката му се разтрепери, ала той не откъсваше поглед от Ив. — Мъртва е, нали?
— Да.
— Юношата продължи да се взира в нея и дори не извърна очи, когато Пийбоди се появи с чая и постави чашата на масичката до Бренда. Сетне промълви:
— Каква злополука?
— Рано тази сутрин е била блъсната от кола.
— Шофьорът избягал ли е?
— Не. — Ив замислено го наблюдаваше и внимателно подбираше думите си. — Алис буквално се е хвърлила под едно такси. Шофьорът не е успял да спре или да избегне удара. В момента се прави оглед на автомобила и на местопроизшествието, но има свидетел, който потвърди показанията на шофьора. Мисля, че е невинен. Не се е опитал да избяга, в книжката му не са отбелязани никакви нарушения.
Младежът кимна и дори не се просълзи, докато риданията на майка му ехтяха из стаята.
— Ще се погрижа за мама. Моля да ни оставите сами.
— Добре. Ако имаш някакви въпроси, можеш да ми се обадиш в централното полицейско управление. Аз съм лейтенант Далас.
— Знам коя сте. Оставете ни сами — повтори и седна до майка си.
— Момчето знае нещо — заяви Ив, когато излязоха на улицата.
— И аз си помислих същото. Може би Алис е споделила с него нещо, което не би казала на останалите членове на семейството. Разликата във възрастта им е малка, освен това братята и сестрите често се карат, но взаимно доверяват тайните си.
— Навярно говориш от опит. За съжаление аз съм израснала съвсем сама. — Тя включи двигателя и си помисли, че би дала мило и драго за чаша кафе. — Къде живееш, Пийбоди?
— Защо питате?
— Ще те откарам до дома ти. Гледай да поспиш. Искам те в управлението в единайсет.
— И вие ли ще си отидете вкъщи, за да се наспите?
— Да. — Ив си каза, че това е благородна лъжа. — Накъде да карам?
— Живея в „Хюстън“.
Ив се постара да прикрие неприятната си изненада, после се засмя.
— Е, няма как. Сама влязох в капана с необмисленото си предложение. — Потегли на юг и добави: — Никога не съм предполагала, че си бохемка, която живее в „Хюстън“.
— Братовчедка ми беше взела апартамента под наем. Когато реши да замине за Колорадо да тъче килими, аз се нанесох в жилището й.
— Историята изглежда правдоподобна. Но подозирам, че прекарваш свободното си време в барове, където млади поети четат произведенията си, или в клубовете за модерни изкуства.
— Всъщност предпочитам заведенията, където се срещат ергени и неомъжени жени. Кухнята им е за предпочитане.
— Може би по-лесно ще си намериш приятел, ако мисълта ти не е непрекъснато заета с това.
— Опитала съм и този номер. — Пийбоди широко се прозина. — Извинете.