— Защо разследваш смъртта на Алис? По дяволите, защо служител от отдел „Убийства“ ще се занимава с пътнотранспортно произшествие?
— Фийни…
— Алис беше моя кръщелница, а ти изобщо не благоволи да ми съобщиш за смъртта й. Чух новината по телевизията.
— Извинявай. Не знаех, че си й бил кръстник. Седни, ще ти обясня всичко.
Ирландецът рязко се отдръпна, когато тя понечи да докосне ръката му.
— Не искам да сядам. Искам да отговориш на въпросите ми, Далас!
— Пийбоди, моля те, остави ни насаме. — Ив изчака, докато сътрудничката й излезе и се обърна към Фийни: — Съжалявам. Повтарям, че не знаех колко сте близки. Съобщих печалната новина на майка й и на брат й и предположих, че те ще уведомят другите роднини.
— Лекарят е дал сънотворно на Бренда — сопна се ирландецът. — По дяволите, какво ли си очаквала? В разстояние на няколко дни бедната жена е загубила баща си и дъщеря си. Джейми е само на шестнайсет. Докато се е обаждал на лекаря и на баба си, аз научих новината от телевизионните новини. Господи, малката ми Алис! Та тя още беше дете. — Извърна се и нервно разроши косата си. — Спомням си как я носех „на конче“ и тайно й подарявах шоколадчета.
„Навярно се чувстваш смазан, когато загубиш любим човек“ — помисли си Ив и с благодарност констатира, че обича сравнително малко хора.
— Седни, Фийни. Не биваше да идваш на работа.
— Казах ти, че не искам да сядам. — Той успя да потисне мъката си и се обърна с лице към Ив. — Отговори ми защо разследваш злополуката с Алис.
Тя не биваше да се поколебае нито за миг, за да не прозре Фийни лъжата й.
— Пийбоди неволно станала свидетелка на произшествието — заговори тя, като благославяше, че в думите й все пак има известна доза истина. — Снощи не беше на работа, затова отишла в някакъв клуб. Видяла катастрофата и в объркването си първо се свързала с мен. Навярно е действала машинално. Не знаех какво точно се е случило, затова й наредих да се обади на диспечера и да отцепи местопроизшествието. Побързах да отида там. После уведомих най-близките на жертвата. Реших, че по-лесно ще понесат удара, ако незабавно им съобщя печалната вест. — Вдигна рамене и изпита угризение на съвестта, че лъже най-верния си приятел. — Помислих си, че това е най-малкото, което мога да направя в памет на Франк.
Фийни я изслуша без да откъсва поглед от лицето й.
— Това ли е всичко?
— Да. Току-що получих токсикологичния анализ на кръвта й. Алис не е вземала наркотици, била е напълно трезва. Може би все още е била разстроена от смъртта на дядо си или пък е имало друга причина за странното й поведение. Възможно е дори да не е видяла проклетото такси. Снощи валеше и беше доста мъгливо.
— Проклетият шофьор е карал с превишена скорост, нали?
— Грешиш. — Тя не можеше да му предложи дори утешението да вярва, че шофьорът е виновен за смъртта на Алис. — Движил се е с нормална скорост. Никога досега не е допускал нарушения, а тестът за употреба на дрога или алкохол даде отрицателен резултат, Фийни, девойката буквално се е хвърлила под таксито и шофьорът е бил безпомощен да направи каквото и да било. Разговарях с него и лично огледах местопроизшествието. Човекът е невинен. Всъщност никой няма вина за случилото се.
„Не може да бъде“ — помисли си ирландецът. Невъзможно е в разстояние на няколко дни да загубиш двамина от най-близките си хора.
— Искам да поговоря с Пийбоди — обърна се той към Ив.
— Дай й малко време да се посъвземе. — Гузната й съвест не й даваше покой и сякаш тегнеше като бреме на плещите й. — Направо е съсипана. Иска ми се да отклоня вниманието й към други задачи, докато осъзнае, че не носи вина за гибелта на Алис.
Фийни тежко въздъхна. Почувства благодарност, че човек, комуто има доверие, тъгува за неговата Алис.
— Обещаваш ли, че лично ще приключиш разследването? Надявам се да получа цялата информация.
— Имаш думата ми, Фийни.
Ирландецът кимна и разсеяно потърка брадясалата си страна.
— Извинявай, че преди малко се нахвърлих върху теб.
— Няма нищо, оправдавам поведението ти. — Тя се поколеба, сетне постави ръка на рамото му. — Прибери се вкъщи, Фийни.
— Така и ще направя. — Спря до вратата и промълви: — Алис беше най-милото същество, което познавам. Господи, не ще преживея още едно погребение.
Когато той си отиде, Ив се отпусна на стола си. Чувстваше се едновременно гузна и виновна, гневът сякаш стягаше шията й в железен обръч. Скочи на крака и грабна чантата си. Каза си, че точно сега е в подходящо настроение да се запознае със Селина Крос.