Селина бавно вдигна ръка и приглади дългата си коса, сетне промълви:
— Изобщо не обичам… домашните животни.
— Нима? Нито дори гарвани и черни котки?
— Не, въпреки легендата, че те са задължителни „атрибути“ за всички магьосници.
— Алис вярваше, че можете да се превъплъщавате в различни същества — каза Ив, взирайки се в лицето на Селина, която се усмихна. — Ще ни демонстрирате ли тази ваша способност?
Чернокосата жена отново забарабани с пръсти по гърба на креслото. Думите на Ив дълбоко я бяха засегнали, сякаш й бе зашлевила плесница.
— Нямам никакво намерение да устройвам представление, за да ви забавлявам. Не съм длъжна да слушам обиди от една тесногръда глупачка.
— Нима ви обидих? Навярно сте искала да позабавлявате Алис като сте я заплашвали по видеотелефона. Целта ви е била да я накарате да изпитва страх и несигурност дори в собствения си дом. Но защо? Нима е представлявала толкова сериозна заплаха за вас?
— За мен Алис е само свидетелство за моя провал.
— Видели са ви да продавате наркотици на Франк Воджински.
Внезапната смяна на темата, накара Селина да премигне от изненада. Устните й се извиха в усмивка, но очите й останаха сериозни.
— Ако имахте доказателства затова, сега нямаше да разговаряме тук, а в полицията. Занимавам се с билколечение, за което имам разрешително, и често продавам напълно безобидни лекове и мазила.
— Тук ли отглеждате билките?
— Да. Освен това сама приготвям лекарствата.
— Ще ми покажете ли градината и лабораторията си?
— С удоволствие, стига да имате разрешително за обиск. Ала и двете отлично знаем, че нямате никакви доказателства, за да издействате въпросното разрешително.
— Права сте. Сега разбирам защо Франк е решил да действа на своя глава. — Ив стана и промълви: — Знаела сте, че той е по следите ви, но не сте предполагала, че може да проникне в дома ви. Изглежда, не сте видели това в кристалната топка. — Забеляза, че Селина започна да се задъхва от ярост и добави: — Питам се как ще реагирате на новината, че Франк е влизал в дома ви и че е описал всичко, което е открил тук.
— Нямате никакви доказателства! — повторно извика Селина и скочи на крака. — Франк Воджински беше само един застаряващ глупак. Разбрах, че е ченге още първия път, когато се опита да ме проследи. Изобщо не е стъпвал в дома ми. Не ви е казал нищо, докато е бил жив, а сега е замлъкнал завинаги.
— Така ли мислите? Госпожо Крос, нима не вярвате, че мъртвите могат да говорят?
— А пък вие си въобразявате, че ще се хвана на глупавия ви блъф. — Чернокосата жена се опита да се овладее.
Пищната й гръд изпъваше роклята й при всяко вдишване и издишване. — Алис беше малка глупачка, която си въобразяваше, че може да се позабавлява с тъмните сили, сетне да се върне към абсурдната бяла магия и в обятията на тесногръдите си родители. Тя заплати за невежеството си и за малодушието си. Но не загина от моята ръка. Нямам какво повече да ви кажа.
— Засега това е достатъчно. Да тръгваме. Пийбоди. — Отправи се към вратата и престорено небрежно отбеляза: — Огънят ви догаря, госпожо Крос. Скоро на мястото му ще остане само купчина пепел.
Селина не помръдна от мястото си. Неудържимо трепереше от гняв. Когато външната врата се затвори и охранителната система се включи, тя сви ръце в юмруци и изкрещя в изблик на ярост.
Тайната врата в стената се плъзна встрани и в стаята пристъпи висок мъж със златиста кожа и руси коси. Беше гол под широката черна роба, пристегната около кръста му със сребърен шнур. Мускулестите му гърди проблясваха като намазани с благовонно масло. Над сърцето му беше татуиран козел.
— Олбан! — Селина изтича към него и се хвърли на шията му.
— Успокой се, моя любов. — Гласът му беше плътен и мелодичен. На ръката, с която милваше Селин, носеше масивен сребърен пръстен с гравиран пентаграм. — Не бива да разстройваш душевното си равновесие.
— Майната му на равновесието! — Селина се разрида и заудря с юмруци по гърдите му като капризно дете, изпаднало в истерия. — Мразя я! Ненавиждам я! Тя трябва да бъде наказана!
Мъжът въздъхна и я остави да крачи из стаята и да хвърля на пода всичко, което й попаднеше под ръка. Знаеше, че гневът й ще премине по-бързо, ако не се намесва.
— Искам я мъртва, Олбан! Мъртва, чуваш ли! Искам да бъде подложена на неописуеми мъчения и да моли за пощада, докато се гърчи от болка и кръвта й изтича. Тя ме обиди. Предизвика ме. Още малко оставаше да ми се изсмее в лицето.
— Тази жена е неверница, Селина. Никога няма да получи прозрение.