Облечена бе със снежнобяла широка роба, пристегната с колан, украсен с необработени скъпоценни камъни. На дясната си ръка носеше златна спирала, която се извиваше от лакътя й чак до рамото. Пръстите й бяха украсени с най-малко дузина пръстени.
— Добре дошла — произнесе Изида. Гърленият й глас със странен акцент й подхождаше. Устните й се извиха в печална усмивка. — Ти си ченгето, за което говореше Алис.
Ив повдигна вежди и извади значката си. Каза си, че навярно външният й вид издава професията й. Пък и откакто се беше омъжила за Рурк, снимката й непрекъснато се появяваше във вестниците.
— Лейтенант Далас. Да разбирам ли, че вие сте Изида?
— Точно така. Дошла си да поговорим. Извини ме. — Запъти се към вратата. Движеше се грациозно като атлетка. Обърна старомодната табела на „Затворено“, спусна щората върху горната остъклена част на вратата и дръпна резето.
Върна се и Ив забеляза, че очите й горят, а изражението й е мрачно. Жената проговори:
— Донесе сенки, които затъмниха светлината ми. Тя е прилепнала към теб… както прилепва отвратителна миризма. — Когато Ив недоверчиво присви очи, амазонката кимна. — Да, говоря за Селина. Един момент.
Приближи се до полицата и се залови да пали восъчни свещи и конусообразни свещички тамян. Сетне обясни:
— За пречистване, за предпазване и защита от злото. Водиш със себе си сенки, Далас. — Тя се усмихна на Пийбоди. — Нямам предвид само сътрудничката ти.
— Дошла съм да поговорим за Алис.
— Зная. Мислиш си, че ти губя времето с моите глупави фокуси. Не ти се сърдя. Всяка религия трябва да дава отговор на въпросите и да бъде отворена за промени. Да седнем. — Посочи към ъгъла, където стоеше маса с гравирани странни символи. От двете й страни беше поставен по един стол. — Отново се усмихна на Пийбоди. — Ще донеса стол и за теб.
— Не се притеснявайте. Ще постоя права. — Младата жена любопитно се оглеждаше, от време на време погледът й с копнеж се приковаваше към някой изящен предмет.
— Моля те, огледай стоката ми — подкани я амазонката.
— Не сме дошли да пазаруваме. — Ив се настани на стола и хвърли смразяващ поглед към сътрудничката си. — Кога за последен път сте видяла или сте разговаряла с Алис?
— През нощта, когато тя загина.
— В колко часа?
— Мисля, че беше два сутринта. Алис вече е мъртва — добави Изида и скръсти ръце. Ив забеляза, че амазонката има невероятно изящни пръсти.
— Нима твърдите, че сте я видяла, когато е била мъртва?
— Духът й дойде при мен. Навярно си мислиш, че бърборя глупости, но това е самата истина. Събудих се внезапно. Тя стоеше тук, до леглото. Разбрах, че сме я загубили. Каза ми, че е изменила на себе си, на семейството си, на мен. Духът й е неспокоен и дълбоко скърби.
— Алис е мъртва. Искам да разбера точно какво се е случило.
Изида взе гладък розов камък от масата и го стисна в дланта си.
— Дори аз, вярващата в прераждането, не мога да се примиря със смъртта й. Беше толкова млада, толкова умна и любознателна. — Огромните й черни очи се насълзиха. — Много я обичах, все едно, че ми беше по-малка сестра. Но не ми е било съдено да я спася в този живот. Но знам, че душата й ще се върне, ще се прероди и че отново ще видя Алис.
— Всичко това е прекрасно, но предпочитам да говорим за онова, което се случва в настоящия живот.
Изида преглътна сълзите си и печално се усмихна.
— Навярно думите ми те отегчават. Разсъждаваш логично и прагматично. Искам да ти помогна, Далас. Заради Алис, заради мен и дори заради самата теб. Познавам те.
— Така и предположих.
— Не… не бързай. Срещали сме се и преди, но по друго време, в друго съществуване. — Тя разпери ръце. — В деня на погребението на дядо й разговарях с Алис. Самообвиняваше се, беше решила да изкупи грешката си. За известно време се беше отклонила от правия път, бе позволила да я заблудят, ала имаше добро и честно сърце. Обичаше семейството си. И се страхуваше от онова, което Селина ще направи с… тялото и душата й.
— Познавате ли Селина Крос?
— Срещали сме се.
— В този живот ли? — иронично попита Ив, което накара Изида отново да се усмихне.
— В този живот и в минали съществувания. За мен тя не представлява заплаха, но знай, че е много опасна. Съблазнява слабохарактерните, обърканите и онези, които са запленени от нея.
— Тя твърди, че е магьосница.
— Лъже. — Амазонката изпъна рамене и вдигна глава. — Основната догма на нашата вяра, вярата на уика, гласи: „Ако не вредиш никому, направи необходимото.“ А Селина използва жалките си способности да призовава силите на мрака, възползвайки се от тяхната жестокост. И двете с теб добре познаваме злото. То има много лица, но винаги е еднакво грозно.