— Съгласна съм. Но защо е искала да причини зло на Алис?
— Защото е била в ръцете й. Защото й е доставяло удоволствие. Безсъмнено тя е виновна за смъртта на момичето. Няма да ти бъде лесно да докажеш вината й. Ала няма да се откажеш. — Изида не откъсваше поглед от лицето на Ив. — Селина ще бъде изненадана и разгневена от упорството и от силата ти. Приемаш смъртта като лична обида, а когато умре млад човек, сякаш се откъсва частица от сърцето ти. Паметта ти е силна, но не си спомняш всичко. Не си била родена с това име, но постепенно си се превърнала в Ив Далас. Непоколебима си, когато защитаваш мъртвите, когато отмъщаваш заради тях… Знай, че той е трябвало да умре, за да живееш ти.
— Млъкни! — извика Ив.
— Защо споменът не ти дава покой? — Изида дишаше равномерно, тъмните й очи бяха ясни като безоблачно небе. — Изборът ти е бил правилен. Загубила си невинността си, но си станала по-силна духом. Така е било съдено. Силата ще ти бъде необходима, докато свърши този цикъл. Вълк, глиган и сребърен нож. Огън, дим и смърт. Довери се на вълка, убий глигана и ще останеш жива. — Внезапно тя примигна, очите й помътняха, притисна ръка до слепоочието си. — Съжалявам. Нямах намерение да… — Тихо изстена и притвори клепачи. — Ужасно… главоболие. Извини ме. — Олюлявайки се, тя се изправи и забърза към помещението в дъното на магазина.
— Боже мой, лейтенант! Тази работа не ми харесва. Имате ли представа за какво говореше тя?
„Той е трябвало да умре, за да живееш ти.“ Думите на Изида още отекваха в съзнанието на Ив. Потръпна, защото знаеше, че става дума за баща й. Спомни си за студената тъмна стая и за кръвта върху ножа, който стискаше отчаяното момиченце.
— Изобщо не вярвам на подобни брътвежи — заяви тя и изпита гняв, когато усети, че дланите й са влажни от пот. — Тези хора си въобразяват, че трябва да направят някой и друг фокус, за да привлекат вниманието ни.
— Учила съм в пражката школа на Кижински — намеси се Изида, която безшумно беше влязла в залата. — Там бях подложена и на различни тестове. — Остави чашката, която носеше и измъчено се усмихна, щом изпитата билкова отвара пооблекчи главоболието й. — Имам диплома за медиум и я показвам на онези, които се интересуват от дипломи. Моля да ме извиниш. Далас, изгубих контрол, което досега не ми се е случвало. — Отново седна и приглади робата си. — Представям си какъв ад би настъпил, ако не мога да се контролирам, когато проникна в нечие съзнание. Не искам да чета чужди мисли. Освен това ми причинява болка — добави тя и отново разтърка слепоочията си. — Искам да ти помогна да изпълниш желанието на Алис, за да почива тя в мир. Лично съм заинтересована Селина скъпо да заплати за делата си. Ще направя всичко според възможностите си, стига да ми позволиш да ти помогна. Ив не се доверяваше никому и се зарече обстойно да провери що за птица е тази странна жена. Засега щеше да я разпита най-подробно, за да получи необходимата й информация.
— Разкажете ми всичко, което знаете за Селина Крос.
— Тя е лишена от съвест и от морал. Мисля, че наричат хората като нея социопати, но според мен думата е прекалено елементарна и… чиста. Тя е въплъщение на злото, на Сатаната. Селина е умна и умее да се възползва от човешките слабости. Не мога да кажа дали е надарена със свръхестествени способности.
— Кой е Олбан?
— За него не знам почти нищо. Селина упоритото крие. Предполагам, че е неин любовник, освен това навярно й е полезен, иначе отдавна щеше да се… освободи от него.
— Ще ми кажете ли нещо повече за нейния клуб?
Изида иронично се усмихна и отговори:
— Не посещавам подобни… заведения.
— Но вероятно знаете за съществуването му.
— Чувала съм различни слухове… — Тя вдигна широките си рамене. — Говори се, че там се извършват странни церемонии, четат се Черни литургии, пие се кръв и се извършват жертвоприношения с хора. Изнасилвания, убийства на деца, призоваване на демони… — Тя въздъхна. — Признавам, че подобни обвинения се отправят към уиканите от онези, които не познават принципите ни и споменаването на думата „магьосница“ извиква в съзнанието им прегърбени бабички с черни одежди.
— Алис твърдеше, че е видяла да убиват дете.
— Убедена съм, че е казала истината. Едва ли би могла да измисли такава страховита история. Когато дойде при мен, беше потресена до дъното на душата си. — Амазонката стисна устни и печално въздъхна. — Опитах се да й помогна.
— Защо не я накарахте да съобщи на полицията за убийството?