Плъзна се в нея без да сваля очи от лицето й и след секунди усети как тялото й се загърчи от удоволствие.
Тя не притвори клепачи, сякаш беше хипнотизирана от погледа му, докато тръпнеше от наслада. Рурк ускори ритъма, тя го обгърна с бедрата си. Когато видя как тъмните му очи се премрежиха, придърпа главата му по-надолу и притисна устни към неговите, за да вдъхне стенанието му. Рурк тежко се отпусна върху нея, а тя силно го прегърна и му прошепна:
— Оставих се да ме прелъстиш.
— Хм-м-м.
— Не исках да ти откажа, за да не те засегна.
— Благодаря ти. Забелязах, че доста стоически издържа изпитанието.
— В полицейската академия ни учеха, че ченгетата стоически трябва да понасят несгодите.
Той протегна ръка и й подаде значката, която беше паднала в тревата:
— Май си загубила най-важното, лейтенант.
Ив закачливо го плесна по гърба.
— Ставай. Тежиш цял тон.
— Ако продължаваш да ми говориш толкова мило, не гарантирам какво може да ти се случи. — Той се претърколи и се излегна по гръб. Забеляза, че синьото допреди малко небе е добило сивкав оттенък. — Гладен съм като вълк. Времето за вечеря отдавна мина.
— Забрави за малко стомаха си. — Ив седна на тревата и започна да се облича. — Получи онова, което искаше, приятелю. А сега ще поговорим.
— Можем да го направим, докато вечеряме. — Рурк въздъхна, когато съпругата му го стрелна с леден поглед. — Ако предпочиташ, ще поговорим тук. Проблеми ли имаш? — Той нежно докосна трапчинката на брадичката й.
— Да речем, че искам да ти задам няколко въпроса.
— Питай. Може би случайно знам отговорите.
— Първо… — тя замълча и се втренчи в него. Съпругът й беше полугол и кой знае защо й напомни за доволен котарак. — Моля те, облечи се. Не искам да ме разсейваш. — Подхвърли му ризата, а той дяволито й се усмихна. — Когато се прибрах, заварих тук Мейвис.
— Така ли? — Взе ризата и я облече, въпреки че цялата беше на петна от тревата. — Защо не я покани на вечеря?
— Бързаше. Тази вечер ще пее в „Даун енд Дърти“. Рурк, защо не си ми казал, че си собственик на „Иклектик“?
— Това не е тайна. — Обу панталоните си, после й подаде кобура с оръжието. — Притежавам много компании.
— Много добре знаеш накъде бия. — Ив реши да прояви по-голямо търпение, тъй като въпросът беше деликатен. — От „Иклектик“ са предложили договор на Мейвис.
— Да, знам.
— Знам, че знаеш — сопна се тя и блъсна ръката му, когато Рурк се опита да я помилва по главата. — По дяволите, можеше да ме предупредиш, за да бъда подготвена, когато тя започне да ме разпитва.
— Защо да те разпитва? Договорът е стандартен. Мейвис трябва да си наеме агент или пълномощник, който да прегледа клаузите, но…
— Заради мен ли го направи? — Тя не откъсваше поглед от лицето му.
— Какво искаш да кажеш?
Този път Ив се вбеси.
— Заради мен ли предложи договор на Мейвис?
Рурк скръсти ръце и наклони глава.
— Нали не възнамеряваш да се откажеш от работата в полицията и да станеш театрален агент?
— Не, разбира се.
— В такъв случай въпросът не те засяга.
— Само не ми казвай, че харесваш песните на Мейвис.
— Изпълненията й нямат нищо общо с пеенето…
— Ето, че си призна! — Тя гневно забоде пръст в гърдите му.
— Почакай, не съм свършил. Смятам, че Мейвис има талант и че необикновеният й стил ще допадне на публиката. Целта на „Иклектик“ е да издирва комерсиални изпълнители.
— Искаш да ме убедиш, че предложението ти не е алтруистично, а съвсем делово.
— Разбира се. Не бих си позволил да назначавам некадърници в компанията си.
— Нищо чудно да ме заблуждаваш — заяви тя след секунда. — Способен си на това.
— Така си е. — Рурк доволно се усмихна при мисълта, че е един от малцината, които биха могли да я излъжат. — Така или иначе въпросът е приключен. Това ли е всичко?
— Не. — Ив се приведе и го целуна. — Каквато и да е причината да назначиш Мейвис, все пак ти благодаря.
— Няма за какво.
— Има и още нещо. Тази вечер трябва да отида в „Атаме“, за да разпитам един човек. — Забеляза как очите му гневно проблеснаха и как стисна зъби. — Искам да ме придружиш. — Прехапа езика си, за да не се изсмее, когато очите му се разшириха от удивление.
— Не мога да повярвам на ушите си. Нима искаш да те придружа по време на служебна акция? Мислех, че цивилни лица не бива да научават тайните на полицията.
— Престани! Каня те със себе си първо, защото мисля, че ще ми помогнеш. И второ — опитвам се да спестя време. Известно ми е, че щяхме да спорим, докато наложиш волята си. Затова реших да те помоля да ме придружиш — така поне знаеш, че аз „командвам парада“.