— Умница! — Той я хвана за ръката и й помогна да се изправи. — Но първо ще вечеряме. Днес не успях да обядвам.
— Позволи ми да ти задам още един въпрос. Защо върху венчалната ми халка е гравиран келтски символ, предпазващ от злите сили?
Той успя да прикрие изненадата си и невъзмутимо заяви:
— Не разбирам за какво говориш.
— Този път не успя да ме заблудиш — доволно заяви Ив, щастлива, че е забелязала реакцията му. — Една добронамерено разположена квартална магьосница ми разкри тайната.
— Ясно. — Рурк разбра, че е разкрит и реши да спечели време, като вдигна ръката й и се престори, че разглежда халката. — Гравюрата е много изящна.
— Не ме мисли за глупачка, Рурк. Не можеш да излъжеш едно ченге. — Тя се приближи до него и се повдигна на пръсти, сетне впери поглед в лицето му. — Признай, че вярваш на тези бабини деветини.
— Въпросът не е в това дали вярвам или не — опита да се оправдае той, но разбра, че е направил още по-голяма грешка, когато забеляза замисленото й изражение.
— Не може да бъде! — изненадано и развеселено възкликна Ив. — Никога не съм те виждала смутен. Запазваш самообладание в най-трудните ситуации, а сега пелтечиш като слаб ученик. Струва ми се странно. Знаеш ли, много си сладък.
— Не съм смутен — промълви той, а наум си каза: Точната дума е „съкрушен“. — Само че… не знам как да се изразя… Обичам те — изтърси ненадейно и думите му накараха Ив да престане да се киска. — Ежедневно рискуваш живота си, а аз не искам да те загубя — не мога да си представя съществуването си без теб. — Докосна халката и добави: — Този пръстен ще те предпазва от злото.
— Колко си романтичен. Но не ми казвай, че действително вярваш в магии, урочасване и какво ли още не.
Тон вдигна глава и очите му проблеснаха в падащия мрак. Ив си помисли, че в този миг съпругът й прилича на вълк. Внезапно си спомни думите на Изида, че трябва да се довери на вълка.
— Твоят свят е сравнително малък, скъпа — промълви той. — Не казвам, че е безопасен, но е… ограничен. Никога не си виждала исполин да танцува, не си усещала силата на древните скали. Не си докосвала изображението на Огам, издялано в ствола на някое дърво вкаменило се през изминалите хилядолетия, нито си чувала странният шепот в мъглата, стелеща се над свещената земя.
Онемяла от учудване, тя поклати глава, сетне попита:
— Това ирландски магии ли са?
— Всяка раса и култура има своите легенди и предания. Ти си най-земният човек, когото познавам. Понякога честността ти те прави дори брутална. А пък аз съм водил… разнообразен живот. Имам нужда от теб, от почтеността ти. Ще използвам всякакви средства, за да осигуря безопасността ти. — Вдигна ръката й и допря устни до венчалната халка. — Да речем, че взимам всякакви предпазни мерки.
— Добре — замислено изрече Ив и си каза, че за пръв път се сблъсква с непознат аспект от характера на съпруга си. — Но искам да знам дали имаш някоя тайна стая, където танцуваш гол и пееш?
— О, имах — закачливо отговори той, — но я превърнах в работен кабинет.
— Отлична идея. Е, приключих с въпросите. Хайде да вечеряме.
— Слава Богу! — възкликна Рурк, хвана я за ръка и я поведе към къщата.
Седма глава
Елегантната обстановка в клуб „Атаме“ сякаш целеше да прикрие покварата, както корумпиран политик се прикрива зад невинна усмивка. След като се огледа, Ив реши, че би предпочела да прекара вечерта в долнопробен бар, където вони на прокиснала бира и на пот.
Барът си е бар и собствениците му не се опитват да го представят за изискано заведение.
Разположени на два реда въртящи се балкони от черно стъкло обкръжаваха централния салон и даваха възможност на посетителите, настанили се там, да наблюдават всяко кътче на залата. Централният бар имаше формата на петолъчна звезда и край всеки „лъч“ бяха поставени високи столчета, наподобяващи уголемени части на човешкото тяло.
Две жени с много къси поли седяха разкрачени върху огромни пениси, боядисани в телесен цвят, и неудържимо се кикотеха. Младеж с бръсната глава мина покрай тях и опипа гърдите им през прилепналите блузи.
Стените бяха огледални и сякаш пулсираха от отразените червени светлини. Някои от масите около дансинга бяха обградени с полупрозрачни паравани, пред които се виждаха съвокупляващи се двойки; всички бяха покрити с черен лак и приличаха на тъмни езерца.
Оркестърът, разположен на подиума, изпълняваше твърд рок. Ив се питаше какво би казала Мейвис, ако видеше силно гримираните лица на музикантите, татуировките на гърдите им и черните им кожени панталони, украсени отпред със сребърни шипове. Навярно щеше да бъде очарована и щеше да възкликне, че са „супер“.