Когато спеше сама, често сънуваше кошмари.
До последната минута от работното си време се беше опитвала да се справи с писането на безбройните рапорти, което напоследък беше занемарила. Сетне бе отишла направо в траурната зала, тъй че през целия ден не беше хапнала нито залък. Ето защо сега побърза да програмира автоготвача да й приготви сандвич с истинска шунка и пълноценно кафе. Отхапа първия залък и притвори очи от удоволствие, вдъхвайки миризмата на ароматната течност. Каза си, че бракът й със състоятелен човек, който може да си позволи истински продукти, не заместители, има своите предимства.
Ала любопитството не й даваше покой. Приближи се до бюрото и включи компютъра, докато продължаваше да отхапва от сандвича си. Продиктува:
— Искам цялата възможна информация за Алис, фамилното име неизвестно. Майка й се нарича Бренда, а баба й и дядо й по майчина линия са Франк и Сали Воджински.
РАБОТИ…
Ив нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото, извади бележката и отново я прочете, докато довърши вечерята си.
АЛИС ЛИНГСТРОМ. РОДЕНА НА 10 ЮНИ 2040 Г. ПЪРВО ДЕТЕ И ЕДИНСТВЕНА ДЪЩЕРЯ НА ДЖАН ЛИНГСТРОМ И БРЕНДА ВОДЖИНСКИ. РАЗВЕДЕНА. АДРЕС: ОСМА ЗАПАДНА УЛИЦА № 486, АПАРТАМЕНТ 4Б, НЮ ЙОРК. ИМА БРАТ ДЖЕЙМС ЛИНГСТРОМ, РОДЕН НА 22 МАРТ 2042. ЗАВЪРШИЛА Е С ОТЛИЧИЕ ГИМНАЗИАЛНОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ И Е БИЛА ПЪРВА ПО УСПЕХ ВЪВ ВИПУСКА. УЧИЛА Е ДВА СЕМЕСТЪРА В ХАРВАРД, СПЕЦИАЛНОСТ АНТРОПОЛОГИЯ И МИТОЛОГИЯ. ПРЕКЪСНАЛА Е ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕТО НА ТРЕТИЯ СЕМЕСТЪР. В МОМЕНТА РАБОТИ В „СПИРИТ КУЕСТ“ НА ДЕСЕТА ЗАПАДНА УЛИЦА № 228, НЮ ЙОРК. НЕОМЪЖЕНА.
Ив навлажни с език устните си и попита:
— Има ли криминални прояви?
НЯМА ДОСИЕ В ПОЛИЦИЯТА.
— Бих се учудила, ако имаше — промърмори младата жена и отново се обърна към компютъра: — Искам информация за „Спирит Куест“.
„СПИРИТ КУЕСТ“. УИКАНСКИ МАГАЗИН И КОНСУЛТАЦИОНЕН ЦЕНТЪР, СОБСТВЕНОСТ НА АЙЗИС ПЕЙДЖ И ЧАРЛС ФОРТ. ОТ ТРИ ГОДИНИ СЕ НАМИРА В СГРАДАТА НА ДЕСЕТА УЛИЦА. ЦЕНТЪРЪТ И МАГАЗИНЪТ КЪМ НЕГО РЕАЛИЗИРАТ ГОДИШНА БРУТНА ПЕЧАЛБА ОТ СТО ДВАЙСЕТ И ПЕТ ХИЛЯДИ ДОЛАРА. В НЕГО РАБОТЯТ ЛИЦЕНЗИРАНИ ПРОПОВЕДНИЧКИ. ХОРА, ПРАКТИКУВАЩИ БИЛКОЛЕЧЕНИЕ И ДИПЛОМИРАНИ ХИПНОТЕРАПЕВТИ.
— Уика ли? — презрително изсумтя Ив и се облегна на стола си. — Значи там се занимават с магьосничество. Господи, какво е това?
УИКА Е ЕДНОВРЕМЕННО ДРЕВНА РЕЛИГИЯ И ИЗКУСТВО, КОЯТО СЕ ОСНОВАВА НА ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ ПРИРОДАТА…
— Стоп! — изкомандва Ив и тежко въздъхна. Не се нуждаеше от дефиниция на магьосничеството, а от обяснение защо внучката на един полицай вярва в заклинания и в магически кристали.
И защо й беше определила тайна среща.
Реши, че единственият начин да получи отговор на въпросите си е след по-малко от двайсет и четири часа да отиде в клуб „Акуериън“. Остави бележката на бюрото и си каза, че не би й обърнала внимание, ако не беше написана от внучката на човек, когото беше уважавала.
И ако не беше видяла онази загадъчна фигура в мрака. Беше сигурна, че непознатият не е искал тя да го забележи, затова се криеше в сенките.
Влезе в банята и започна да се съблича. Жалко, че не можеше да заведе и Мейвис на срещата. Имаше чувството, че клубът ще допадне на ексцентричната й приятелка. Свали джинсите си и разкърши тялото си, за да прогони умората от напрегнатия ден. Питаше се как ще изкара нощта, която още отсега й се струваше безкрайна.
Нямаше никаква спешна работа. Разследването на последното убийство беше приключило само за осем часа. Хрумна й, че може да убие няколко часа като погледа телевизия. Или пък да вземе някаква пушка от оръжейната на Рурк и да си пусне холограмна програма, за да изразходва излишната си енергия, което би й помогнало да заспи.
Никога не беше изпробвала някоя от автоматичните му бойни пушки. Навярно ще бъде интересно да разбере как ченгетата са се справяли с нарушителите на закона през първите години на Градските войни.
Застана под душа и нареди водата да се загрее до трийсет и пет градуса. Когато силната струя я обля, тя отново се замисли. Съжаляваше, че в момента няма никакъв спешен случай, който би заангажирал съзнанието й и би й донесъл физическо изтощение. По дяволите, та това бе истински абсурд! Внезапно осъзна, че е самотна. Копнееше за прегръдките на Рурк, а той беше заминал само преди три дни.
Опита се да си внуши, че всеки един от тях си имаше свой собствен живот, който продължаваха да водят дори и след брака си. Професиите им изискваха много време и дълги отсъствия от дома. Но колкото и да бе изненадващо, бракът им беше щастлив, защото и двамата бяха независими.
Господи, Рурк й липсваше толкова много! Отвратена от себе си, тя пъхна глава под водната струя и се опита да прогони предателската мисъл.