— Ще седнем ли, или първо ще огледаме заведението? — прошепна й Рурк.
— Ще се качим на един от балконите. Каква е тази отвратителна миризма?
Двамата стъпиха на автоескалатора и Рурк отговори:
— Мирише на канабис и на тамян. Също и на пот.
Тя поклати глава, долавяше странен полъх.
— Сетих се. Така мирише прясната кръв.
Рурк също беше разпознал мириса, затова побърза да обясни:
— В подобни заведения нарочно пускат чрез климатичната инсталация такава миризма. Придава по-голям колорит.
— Каква прелестна идея!
Озоваха се на втория етаж. Тук нямаше маси и столове. Подът беше застлан с плътни килими, по които бяха разхвърляни възглавници. Върху тях се излягаха клиентите, докато отпиваха от чашите с предпочитаното питие. Някои посетители се облягаха върху лъскавия парапет и търсеха с поглед подходяща партньорка, с която да се уединят в някоя от специалните стаи.
На този етаж имаше дванайсет такива стаи. Върху тежките им черни врати бяха поставени табелки с надписи. На една пишеше „Гибел“, на друга „Левиатан“, а на трета „Адски мъки“.
Ив много ясно си представяше какъв тип хора могат да бъдат съблазнени от подобни надписи.
Огледа се и забеляза как някакъв мъж с очи, замъглени от алкохола, зацелува бедрото на компаньонката си, сетне пъхна ръка под миниполата й. Жената се изкикоти. Ив си помисли, че има право да ги арестува за непристойно поведение на обществено място.
— Няма смисъл — прошепна й Рурк, който беше прочел мислите й. Ако някой го наблюдаваше отстрани, щеше да види човек леко отегчен от обстановката. Ала всъщност беше готов да атакува или да се защитава в зависимост от ситуацията. — Имаш много по-интересни задачи, отколкото да изпратиш в ареста разгонена двойка от Куинс.
Докато наблюдаваше как мъжът дърпа самозалепващия се цип на панталоните си, Ив разсеяно попита:
— Как позна, че живеят в Куинс?
Преди той да успее да й отговори, над разгорещената двойка се приведе млад, привлекателен мъж, чиято руса коса стигаше чак до голите му рамене. Прошепна нещо, което накара жената отново да се закиска, да го притегли към себе си и прилепи към страната му влажните си устни.
— Защо не се присъединиш към нас? — възкликна тя. Акцентът й издаваше, че действително е от Куинс. — Ще си направим тройка.
Ив повдигна вежда, когато забеляза с каква лекота човекът от охраната се освободи от прегръдките на жената и я изведе навън, заедно със залитащия й партньор.
— Определено бяха от Куинс — самодоволно заяви Рурк.
— А този младеж си знае работата. Ще ги заведе в някоя от стаите, сетне ще прибавят цената й към сметката им. — Дочу се пронизителен женски смях. Русокосият служител се върна в залата и заключи вратата след себе си. — Така всички са доволни.
— Онези селяндури от Куинс едва ли ще бъдат щастливи утре сутринта. Навярно цената на специалните стаи е непосилна за тях. Или пък греша. — Огледа посетителите, които бяха на най-различна възраст. Някои изглеждаха толкова млади, че навярно бяха влезли в клуба, използвайки подправена лична карта. Ала дрехите, бижутата им и стегнатите им тела, поддържани чрез гимнастика и пластични операции, подсказваха, че повечето от клиентите са състоятелни.
— Струва ми се, че за тези хора парите не са проблем. Забелязах поне пет скъпоплатени компаньонки.
— Според мен са най-малко десет.
Ив повдигна вежда.
— А охранителите са дванайсет на брой и са въоръжени с портативни нервнопаралитични устройства.
— И аз ги изкарах толкова. — Рурк я прегърна през кръста и я поведе към перилата. Дансингът на долния етаж беше претъпкан, двойките сластно извиваха тела. Бурен смях отекваше в огледалните стени.
Оркестрантите се бяха превърнали в актьори. Двете вокалистки бяха привързани с кожени ремъци към сребърни вериги. Отекваха удари на барабан. Танцьорите се спуснаха към жените и ги заобиколиха като тълпа, жадна да линчува набелязаната жертва. Някакъв мъж от публиката пристъпи напред и прие, когато го поканиха да съблече прозрачните роби на жените, които отдолу бяха голи, само върху гърдите и върху чатала им бяха прикрепени блестящи звезди.
Зрителите започнаха да припяват и да вият от възторг; когато непознатият намаза телата на жените с благовонно масло, а пък те се гърчеха, пищяха и молеха за пощада.
— Това граничи със забранено от закона — прошепна Ив.
— Законът не забранява театралните изпълнения — промърмори Рурк, докато наблюдаваше как мъжът налага с кадифен камшик едната певица.