— Нима някой се опитва да проникне в дома ни?
— Очевидно. — Гласът му беше много спокоен. В спалнята цареше мрак и на лунната светлина, проникваща през прозореца на тавана Ив виждаше само силуета на съпруга си. Внезапно забеляза очертанията на пистолет в ръката му.
— По дяволите, откъде го взе? Мислех, че всички оръжия са под ключ. Господи, Рурк, много добре знаеш, че огнестрелните оръжия са забранени. Остави го.
Той невъзмутимо зареди пистолета си, който беше истинска реликва, сетне отсече:
— Няма!
— Да те вземат мътните! — Ив сграбчи комуникатора си и по навик го пъхна в задния джоб на джинсите си. — Не бива да използваш това чудо. Аз ще се справя сама. Обади се в полицията и им съобщи, че имаме „неканен гост“.
— Няма — повтори Рурк и тръгна към вратата. Ив тичешком го настигна и извика:
— Ако застреляш някого с пистолета, ще се наложи да те арестувам.
— Добре.
— Рурк! — Хвана го за ръката, когато той понечи да отвори вратата. — Има правила как да постъпваш в подобни случаи и тези правила не са измислени току-така. Обади се в полицията.
Рурк беше вбесен при мисълта, че някой се е осмелил да проникне в собствения му дом и да застраши живота на любимата му. В момента пет пари не даваше, че съпругата му е служителка на полицията.
— Няма ли да се почувстваш глупаво, лейтенант, ако алармената система е повредена?
— Нищо твое не се поврежда — промърмори тя и думите й го накараха да се усмихне, въпреки че изобщо не му беше до смях.
— Много благодаря за комплимента. — Рурк отвори вратата и се сблъска със Съмърсет.
— Изглежда, че някой е проникнал в имението.
— Разбра ли къде се намира?
— Петнайсети участък, югозападен квадрант.
— Включи видеокамерите и охранителната система на къщата. С Ив ще проверим навън. — Той машинално прокара ръка по гърба й. — Добре, че съм женен за ченге.
Ив изпод око погледна към пистолета му. Дори да опиташе, едва ли би успяла да му го вземе. Пък и щеше да отнеме прекалено много време.
— Ще си поговорим по този въпрос — процеди през зъби.
— Не се шегувам.
— Знам.
Двамата слязоха по стълбата. Алармата беше престанала да звъни.
— Не са успели да влязат в къщата — промълви Рурк и огледа вратата към огромна тераса. — Сградата се охранява с друга система. Но са се прехвърлили през стената.
— Което означава, че могат да бъдат навсякъде из имението.
Гъстите облаци закриваха луната и в градината цареше пълен мрак. Ив огледа високите дървета и гъстите декоративни храсти. Помисли си, че са идеално скривалище за нападателя. Не се чуваше нищо, освен шумоленето на листата.
— Налага се да се разделим. За Бога, не стреляй, освен ако животът ти не е в опасност. Обикновено крадците не са въоръжени.
Но и двамата знаеха, че обикновени крадци не биха се осмелили да проникнат в дома на Рурк.
— Пази се — прошепна й той и се стопи като дим сред сенките.
Ив си каза, че не бива да се страхува за него. Съпругът й беше напълно способен да се справи с положението. Опитвайки да се ориентира по луната, която от време на време изплуваше от облаците, младата жена тръгна на запад, сетне започна да се движи в кръг.
Тишината беше призрачна. Ив не чуваше дори шума от стъпките си, който беше заглушаван от гъстата трева. Зад нея се издигаше къщата, обгърната от мрака — разкошна сграда от камък и стъкло, която в момента се охраняваше само от слаботелесния Съмърсет.
Тя неволно се усмихна при мисълта какво ще се случи, ако нищо неподозиращият крадец застане лице срещу лице със сноба иконом.
Достигна стената и я огледа. Каменният зид беше висок два метра и половина и широк около метър. По него минаваше електрическа инсталация, която би причинила много неприятни преживявания на всеки, който се опиташе да прескочи стената. През два метра бяха монтирани охранителни камери и прожектори. Ив тихо изруга, когато забеляза, че лъчите на камерите са обагрени в червено. Това означаваше, че са изключени. Тя отново изруга, извади оръжието си и тръгна в обратна посока.
Рурк се придвижваше безшумно, използвайки прикритието на дърветата. Беше купил имението преди осем години и беше построил къщата така, че да задоволява всичките му изисквания. Лично беше надзиравал монтирането на алармената система. Дори в буквалния смисъл това беше първият му дом, където беше решил да заживее за постоянно след толкова години на странствания. Докато претичваше под сенките на дърветата, в душата му бушуваше ярост, предизвикана от факта, че някой се е осмелил да нападне неговата „крепост“.