Дори не потрепна, когато нечии ръце обгърнаха кръста й, сетне се плъзнаха нагоре към гърдите й. Ала сърцето й подскочи. Познаваше докосването на дългите, елегантни пръсти, на широките длани. Отметна глава и почувства как нежни устни се притискат към рамото й.
— М-м-м, Съмърсет. Толкова си страстен.
Мъжът леко я захапа и тя се изкиска. Пръстите му докоснаха зърната й и от гърлото й се изтръгна стенание.
— Изобщо не си въобразявай, че ще го уволня — заяви Рурк и плъзна ръка надолу по корема й.
— Длъжна бях да опитам. Върнал си се… — Опитните му пръсти проникнаха в нея, тя се загърчи от удоволствие и изстена, довършвайки изречението си: — … рано. Господи!
— По реакцията ти разбирам, че съм се прибрал точно навреме. — Рурк я обърна към себе си и докато младата жена още потръпваше и се опитваше да избърше с ръце водата от очите си, той жадно впи устни в нейните.
По време на обратния полет, който му се беше сторил безкраен, мислите му бяха заети с любимата му. Представяше си как ще я милва и ще я чува как рязко си поема въздух. И ето че сега тя беше гола в прегръдките му и изгаряше от страст.
Подпря я в ъгъла, сграбчи бедрата й и бавно ги повдигна.
— Липсвах ли ти?
Сърцето й биеше лудо. След миг той щеше да я обладае, да я унищожи. И въпреки това му прошепна:
— Не особено.
— В такъв случай… — Рурк нежно я целуна по брадичката, — ще те оставя да се изкъпеш на спокойствие.
В миг тя обгърна кръста му с бедрата си и сграбчи мократа му коса.
— Само опитай, приятелче, и ще те убия.
— Принуден съм да се подчиня, за да остана жив. — Той проникна в нея съвсем бавно, вперил поглед в очите й, които помътняха. Отново я целуна и усети как дъхът й свисти под устните му.
Любиха се по-нежно, отколкото очакваха. Когато изживяха момента на върховна наслада, Ив блажено въздъхна и прошепна:
— Добре дошъл у дома.
Огледа го и си помисли, че вечно ще се възхищава от забележителните му сини очи, от лицето му, едновременно порочно и невинно, от устните му, напомнящи устни на обречен поет. Мократа му гарвановочерна коса достигаше до широките му, мускулести рамене.
Когато го гледаше след кратките му отсъствия, сърцето й неизменно се свиваше от огромната й любов към него. Едва ли някога щеше да свикне с факта, че Рурк не само я желаеше, а я обичаше до умопомрачение.
Все още усмихната, тя прокара пръсти през гъстата му коса и попита:
— Всичко ли е наред на станция „Олимп“?
— Правят се последни приготовления за посрещане на първите гости. Трябваше да се справим с няколко проблема, но не бяха сериозни. — Разкошният курорт на междупланетната станция щеше да бъде открит навреме, защото Рурк не би позволил нито ден закъснение.
Той нареди на душа да спре, после загърна Ив с огромна хавлиена кърпа, въпреки че тя би предпочела да използва кабинката за изсушаване.
— Започвам да разбирам защо използваш този апартамент докато ме няма. Повярвай, че не можах да заспя в най-луксозната стая на хотела. Чувствах се прекалено самотен без теб.
За миг Ив се облегна върху него, за да почувства познатите очертания на тялото му, сетне промълви:
— Май станахме адски сантиментални.
— Не се срамувам да призная чувствата си. Ние, ирландците, сме романтични натури.
Ив иронично се усмихна, когато той се обърна да вземе хавлиите. Рурк действително говореше с напевен ирландски акцент, но едва ли някой от приятелите или враговете му би го определил като романтичен и сантиментален.
— Не забелязвам нови синини — саркастично заяви той, докато й помагаше да облече хавлията си. — Навярно това означава, че през тези три дни не си участвала в опасни акции и че работата ти е била сравнително спокойна.
— Прав си. Разследвах едно елементарно убийство. Някакъв тип се поувлякъл и удушил компаньонката си по време на половия акт. — Тя препаса колана на халата и избърса косата си. — После се уплашил и побягнал. — Вдигна рамене и влезе в кабинета си. — Само след няколко часа си наел адвокат и се предаде в полицията. Прокурорът го обвини в непредумишлено убийство. Оставих на Пийбоди да проведе разпита и да го арестува.
— Така значи. — Рурк се приближи до шкафа, монтиран в стената и наля две чаши вино. — Накратко казано, не си имала излишни емоции.
— Да. Само дето трябваше да отида на поклонението.
Той озадачено сбърчи чело, после промълви:
— О, да, спомням си, че спомена за това. Съжалявам, че не се прибрах навреме, за да те придружа.
— Фийни го понесе много тежко. Щеше да ни бъде много по-леко, ако Франк беше загинал при изпълнение на служебния си дълг.