— Разказа ли ти подробности за Селина и двамата мъже?
— Не. Повтаряше, че е направила фатална грешка, че трябва да изкупи вината си и да прочисти съзнанието си. Усещах, че е изплашена до смърт, но знаех, че е разговаряла с дядо, затова реших да я оставя на спокойствие. Мислиш ли, че онези хора са убили и дядо?
— Нямаме доказателства за това. Не желая да обсъждаме неговата смърт — добави Ив, когато момчето впери печалните си очи в нея. — Предупреждавам те, че трябва да запазиш всичко в тайна. Да не си посмял отново да отидеш в клуба или в онзи апартамент. Ако го сториш, непременно ще науча и ще те принудя да носиш специална гривна, което означава, че ще бъдеш под непрекъснато наблюдение.
— Трябва да предприема нещо. Убити са най-близките ми хора.
— Вярно е. Но щом искаш да станеш полицай, трябва да знаеш колко важно е да разсъждаваш безпристрастно.
— Дядо ми е бил безпристрастен — промълви Джейми. — А сега е мъртъв.
Ив не знаеше какво да му отговори. Изправи се и заяви:
— В момента най-големият проблем е как тайно да те изведем от тук. Представителите на медиите не бива да те виждат. Лошото е, че са обградили портала.
— Има изход — намеси се Рурк. — Ще се погрижа за всичко.
Ив кимна.
— Трябва да се преоблека и да отида в полицейското управление. — Погледна многозначително към Джейми и нареди на Пийбоди: — Ти ще ме заместваш тук.
— Слушам, лейтенант.
— Намекна, че трябва да ме държиш под око — кисело изрече момчето, щом Ив и Рурк излязоха от кухнята.
— Не се притеснявай. — Младата жена дружелюбно се усмихна. — Искаш ли още една кутийка пепси?
— Може.
Тя му подаде напитката и си наля чаша ароматно кафе, сетне попита:
— Кога реши, че искаш да станеш ченге?
— Мечтая за това откакто се помня.
— Какво съвпадение — аз също.
Двамата заобсъждаха тънкостите на полицейската работа.
Докато се преобличаха в спалнята, Рурк се обърна към съпругата си:
— Намислил съм начин да изведа незабелязано Джейми.
— Как ще го сториш?
— С минихеликоптера. И без това се канех да се поупражнявам в пилотиране.
— Този район е забранен за лични хеликоптери.
Рурк се изкиска, но щом забеляза гневния й поглед, се престори, че кашля. После промърмори:
— Дори вкъщи говориш като полицай.
Тя кисело се усмихна и си облече чиста риза.
— Моля те, отведи го право в дома му. Хлапето има късмет, че не са убили и него.
— Джейми е безкрайно изобретателен и много умен. — Рурк любопитно разглеждаше изобретението на младежа. — Питам се какво би излязло от мен, ако на неговите години имах подобна играчка.
— Не можеш да отречеш, че си постигнал големи успехи благодарение на други свои умения.
— Права си. — Той пъхна устройството в джоба си. Щеше да го предостави за анализ на инженерите от своята компания за електронни уреди. — За съжаление малцина от днешните младежи проявяват склонност към изобретенията. Ако хлапето се откаже от мечтата си да работи в полицията, когато порасне, с удоволствие ще го назнача в някоя от моите компании.
— Да не си посмял! Ще го поквариш.
Рурк сложи елегантния си златен часовник и промълви:
— Поведението ти спрямо него беше безупречно. Беше строга и едновременно нежна — все едно, че му беше майка.
— Моля? — смаяно премигна тя.
— Умееш да разговаряш с деца. — Рурк дяволито се усмихна. — Питам се кога…
— Без излишни приказки, приятелю — прекъсна го тя и сложи кобура си. — Сега отивам в управлението. Ще напиша рапорта си и ще съобщя на Уитни всички факти, които съзнателно съм пропуснала. Името на Джейми няма да фигурира в официалния доклад. Сигурна съм, че ако се наложи, с него ще измислите някаква правдоподобна история за пред майка му.
— Никакъв проблем — иронично заяви Рурк.
— Има и още нещо. Предварителният оглед показва, че Лобар е бил убит към три и половина сутринта, приблизително един час, след като напуснахме клуба. Трудно е да се прецени колко време е лежал пред вратата на имението, но предполагам, че Джейми го е открил само петнайсетина минути, след като са го захвърлили там. Едва ли убийците са се навъртали на улицата, но ако случайно са забелязали момчето, то е обречено. Искам да бъде под наблюдение, но без разрешението на Уитни не мога да поверя наблюдението на полицай.
— Искаш ли да възложа задачата на мой служител?
— Не. Молбата ми е лично да се заемеш с това. — Тя се обърна към огледалото и разреса косата си с пръсти. — Извини ме, че те занимавам със служебните ми проблеми.