— Извършено е убийство. Въздържам се от официално идентифициране на мъртвеца, докато не бъде разпознат от сродниците му.
— Значи самоличността му ти е известна. Имаш ли представа кой е прерязал гърлото му?
— Някой, който е разполагал с остър нож — сухо отбеляза Ив.
— Чудесен отговор, няма що. — Фарст присви очи. — Носи се слух, че на местопрестъплението била открита някаква бележка и че става въпрос за ритуално убийство.
„Някой се е раздрънкал“ — каза си Ив, а на глас изрече:
— Без коментар.
— Почакай! — Надин я хвана за ръката, когато се озоваха на първия етаж. — Знаеш, че ако ме помолиш, няма да разгласявам информацията. Само ми позволи да ти помогна.
Ив знаеше, че не може да се вярва на обещанията на журналистите, ала Надин беше заслужила доверието й. Освен това репортерката действително можеше да й помогне.
— Ако убийството е било ритуално (това е лично мое мнение и не бива да ме цитираш), следващата ми стъпка ще бъде събиране на сведения за съществуващите култове.
— Доколкото знам, броят им е доста голям, Далас.
— Тогава се захващай за работа. — Издърпа ръката си от хватката на Надин и подхвърли: — Странно, думата „култ“ вероятно е корен на „окултен“. Или пък е само съвпадение.
— Може би. — Репортерката се прехвърли на другия ескалатор. — Ще ти съобщя всичко, което науча.
— Успяхте да я пратите за зелен хайвер — възхитено изкоментира Пийбоди.
— Да се надяваме, че действително се е хванала на въдицата. Отивам при Уитни. От теб искам да направиш списък с имената на всички полицаи, които бяха на местопрестъплението. Ще поговоря с всеки един от тях за служебната тайна.
— Горките! — ухили се Пийбоди. — Не им завиждам.
— И аз — промърмори Ив и тръгна към асансьора.
Уитни я прие веднага. Когато влезе в кабинета му, Ив забеляза, че очевидно и той не беше мигнал през изминалата нощ. Изчака я да седне и без излишни предисловия заговори:
— Хората от отдела за вътрешна сигурност искат официално разследване на Воджински. До края на работното време трябва да им дам официален отговор.
— Рапортът ми хвърля светлина по случая. — Тя извади някакъв диск от чантата си. — Няма абсолютно никакви доказателства, че сержант Воджински е вземал наркотици. Събраната от мен информация показва, че той се е занимавал с проследяването на Селина Крос. Причината за това е била от личен характер, но колегите от отдела за вътрешна сигурност навярно ще я уважат. Разполагам със запис на показанията на Алис. Според мен е била дрогирана… след което е била изнасилвана. Била е член на секта, създадена от Селина Крос и от Олбан. Когато решила да напусне сектата, онези двамата започнали да я заплашват. Девойката се изплашила и се доверила на Франк.
— Но защо се е отказала от сектата?
— Твърди, че е наблюдавала ритуалното убийство на дете.
— Какво?! — Уитни скочи и сви ръцете си в юмруци, докато кокалчетата на пръстите му побеляха. — Била е свидетелка на убийство, съобщила е за това на Франк, а той не е докладвал, така ли?
— Не му е съобщила веднага, сър. Навярно защото не е имала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Аз също не разполагам с информация за случилото се. Ала Алис беше убедена, че е присъствала на убийството. Страхуваше се, че ще убият и нея. Освен това се чувстваше отговорна за смъртта на дядо си. Беше убедена, че е загинал, тъй като се е заел с частно разследване на Селина Крос. Твърдеше, че въпросната Селина отлично е познавала всички видове химическа дрога и че е отровила Франк.
— Нямаме никакви доказателства, че сержант Воджински е бил убит.
— Все още не. Алис беше сигурна, че ще бъде следващата жертва и действително загина същата нощ, когато даде показания. Твърдеше още, че Селина Крос можела да се преобразява.
— Моля?
— Убедена бе, че онази Крос умее да се превъплъщава в различни същества. Например във врана.
— Вярвала е, че Крос може да се превърне във врана и да лети, така ли? Господи, момчетата от отдела за вътрешна сигурност ще се спукат от смях като им го кажа.
— Не твърдя, че е вярно, ала Алис беше твърдо убедена в необикновените способности на Крос. Беше изплашена млада жена, която тези типове подлагаха на неописуем тормоз. В нощта на смъртта й открих гарваново перо на перваза на прозореца й, а на видеотелефонния секретар бяха записани заплашителни послания. Не греша, сър. Онези хора действително са я измъчвали, Франк само се е опитвал да защити членовете на семейството си. Може би подходът му не е бил правилен, но той беше добър полицай и умря без да опетни полицейската значка.